Преди някое време, докато се опитвах да проведа следобедна дрямка, от другата страна на стената зазвуча чалга от най-долния, най-отвратителния вид. Озадачих се какво точно ме подразни в нея. Смятам, че имам добронамерено отношение към чалгата, а този път изпитах рядка погнуса.

Наскоро реших от любов към куриозите и от шутовщина да чуя "Ой, Сашко" на Сашо Роман. И тогава изведнъж ми стана ясно.

От "Ой, Сашко"  блика една горе-долу чистосърдечна, първична радост от живота, в която няма лукавщина. Докато от музиката на съседа се излъчваше една друга, много специфична радост: радостта на човек, който се радва от това, че върши безобразие. Подчертавам, не радостта от самото безобразие, което върши, а радостта тъкмо от това че върши безобразие. Радостта и задоволството на развързания лумпен, чието време е дошло да покаже кой е той.