За този блог
Гласове: 5087
Постинг
30.09.2011 20:46 -
СЛОВОТО - МИТОВЕ - КУЛТУРА
Автор: golden
Категория: История
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2015 23:41
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 23.02.2015 23:41
СЛОВОТО - МИТОЛОГИЧНА КУЛТУРА
Митът, възникнал в предписмения период на човешката словесност, носи магическия знак на красиво необяснимото. Обяснява и „назовава” свещения глас на древността. Звукът и ритъмът организират пространствения „рисунък” на митичното словесно действие, изиграващо чрез ритуалния танц неписаната, но предавана устно, дребна история на племето. Но звукът и жестът „умират” с прекъсване акта на изпълнение. В паметта на поколенията остава споменът за свещения глас на миналото, често извикван в настоящето чрез ритуалния танц. Пластиката на човешкото тяло материализира чрез хореографския рисунък на танца митологичното слово вече като преразказан, в случая изигран, древен сюжет пред публика - човешката общност на племето или рода.
Героят на мита, колкото божествен - толкова и човешки земен, става участник в поредица от героични подвизи. Появява се епичност в действията му, водещи като героична хронология към създаване на първични форми за държавно обединение на човешките общности. Митът и епосът живеят синкретично в устното сказание или епичната песен, разказващи за митичната сила на героите от свещения митологичен първоизвор на времето.
Митологията е първата художествена форма, изразяваща духовността на човечеството.
КЕНТАВРИ - диви същества (полухора-полуконе), деца (с изключение на Хирон) на Иксион и Нефела. Притежавали огромна сила и сурови нрави. Те били олицетворение на мощните, стремително спускащите се планински води. Обитавали непристъпните планини и непроходимите гори. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка подобна на Троянската война, между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.
ПЛЕЯДИ - седемте дъщери на гиганта Атлант и океанидата Плейона. Това били Мая - майка на Хермес; Електра - майка на Дардан; Тайгета; Алкиона; Келено; Астеропа (Стеропа) и Меропа. Били преследвани дълго от беотийския ловец Орион и за да ги спаси от задирянията му, Зевс ги превърнал първоначално в гълъби, а после - в съзвездие, носещо името им. Докато били гълъби, носели на Зевс в човките си небесната храна амброзия. Като звезди се появявали на небето през пролетта, когато мореплавателите тръгвали по морето след дългата зима.
ТРОЛОВЕТЕ - в германо-скандинавската митология са великани. Живеят в планините, където пазят съкровищата си, никой не знае какви са те. Грозни са, имат голяма сила, но пък за сметка на това са и доста тъпи. Един прекрасен пример е първата книга за Хари Потър. За разлика от митични врагове на боговете – йотуните, във фолклора тролите вредят на хората, крадат добитъка, ядът хора. В по-късната традиция тролите се асоциират с различни демонични същества, включително и джуджета или духчета.
ЕДНОРОГ - Еднорогът или Unicorn наричан в Япония Кирин, а в Китай - Килин, е едно от най-красивите творения на човешката фантазия. Обикновено го описват като силен и грациозен бял кон с дълъг спираловиден сребърен рог на челото. Той може да покаже дали във водата на кладенец или в друга течност има отрова и ако има, успява да ги пречисти и да ги направи безопасни. Еднорозите в западните митове са буйни, необуздани и агресивни. Залавянето им е невероятно трудно. Ръкописи от XII в. съветват ловците как да уловят еднорог: животното трябва да бъде омаяно от пленително хубава девойка. Покорено от нея, то заспива с глава в скута й. Това е удобният момент ловците да го уловят и да отрежат рога му. Някои богати благородници се хвалели, че притежават рогове от еднорози, с които проверявали дали храната и напитките, които им поднасят, не са отровени.
Сред западните народи се споменава за пръв път за еднорогът през 398 г. пр.Хр. Тогава гръцкият историк Ктесиас записал разкази на пътешественици, в които еднорозите е са описани като диви магарета, големи колкото коне дори още по-големи.
Те са символ на красота и невинност, това създание въплъщава съвършенство, недостъпно за хората.
Митове за еднорози се срещат из целия свят – от Франция до Украйна и навсякъде жребецът има почти еднакви характеристики – неземна красота, надхвърляща тази на нормалните коне, големи, тайнствени сили, неуловимост.
Счита се за голям късмет да докоснеш рога на такова същество.
използван материал от "Митологичен речник"
Митът, възникнал в предписмения период на човешката словесност, носи магическия знак на красиво необяснимото. Обяснява и „назовава” свещения глас на древността. Звукът и ритъмът организират пространствения „рисунък” на митичното словесно действие, изиграващо чрез ритуалния танц неписаната, но предавана устно, дребна история на племето. Но звукът и жестът „умират” с прекъсване акта на изпълнение. В паметта на поколенията остава споменът за свещения глас на миналото, често извикван в настоящето чрез ритуалния танц. Пластиката на човешкото тяло материализира чрез хореографския рисунък на танца митологичното слово вече като преразказан, в случая изигран, древен сюжет пред публика - човешката общност на племето или рода.
Героят на мита, колкото божествен - толкова и човешки земен, става участник в поредица от героични подвизи. Появява се епичност в действията му, водещи като героична хронология към създаване на първични форми за държавно обединение на човешките общности. Митът и епосът живеят синкретично в устното сказание или епичната песен, разказващи за митичната сила на героите от свещения митологичен първоизвор на времето.
Митологията е първата художествена форма, изразяваща духовността на човечеството.
КЕНТАВРИ - диви същества (полухора-полуконе), деца (с изключение на Хирон) на Иксион и Нефела. Притежавали огромна сила и сурови нрави. Те били олицетворение на мощните, стремително спускащите се планински води. Обитавали непристъпните планини и непроходимите гори. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка подобна на Троянската война, между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.
ПЛЕЯДИ - седемте дъщери на гиганта Атлант и океанидата Плейона. Това били Мая - майка на Хермес; Електра - майка на Дардан; Тайгета; Алкиона; Келено; Астеропа (Стеропа) и Меропа. Били преследвани дълго от беотийския ловец Орион и за да ги спаси от задирянията му, Зевс ги превърнал първоначално в гълъби, а после - в съзвездие, носещо името им. Докато били гълъби, носели на Зевс в човките си небесната храна амброзия. Като звезди се появявали на небето през пролетта, когато мореплавателите тръгвали по морето след дългата зима.
ТРОЛОВЕТЕ - в германо-скандинавската митология са великани. Живеят в планините, където пазят съкровищата си, никой не знае какви са те. Грозни са, имат голяма сила, но пък за сметка на това са и доста тъпи. Един прекрасен пример е първата книга за Хари Потър. За разлика от митични врагове на боговете – йотуните, във фолклора тролите вредят на хората, крадат добитъка, ядът хора. В по-късната традиция тролите се асоциират с различни демонични същества, включително и джуджета или духчета.
ЕДНОРОГ - Еднорогът или Unicorn наричан в Япония Кирин, а в Китай - Килин, е едно от най-красивите творения на човешката фантазия. Обикновено го описват като силен и грациозен бял кон с дълъг спираловиден сребърен рог на челото. Той може да покаже дали във водата на кладенец или в друга течност има отрова и ако има, успява да ги пречисти и да ги направи безопасни. Еднорозите в западните митове са буйни, необуздани и агресивни. Залавянето им е невероятно трудно. Ръкописи от XII в. съветват ловците как да уловят еднорог: животното трябва да бъде омаяно от пленително хубава девойка. Покорено от нея, то заспива с глава в скута й. Това е удобният момент ловците да го уловят и да отрежат рога му. Някои богати благородници се хвалели, че притежават рогове от еднорози, с които проверявали дали храната и напитките, които им поднасят, не са отровени.
Сред западните народи се споменава за пръв път за еднорогът през 398 г. пр.Хр. Тогава гръцкият историк Ктесиас записал разкази на пътешественици, в които еднорозите е са описани като диви магарета, големи колкото коне дори още по-големи.
Те са символ на красота и невинност, това създание въплъщава съвършенство, недостъпно за хората.
Митове за еднорози се срещат из целия свят – от Франция до Украйна и навсякъде жребецът има почти еднакви характеристики – неземна красота, надхвърляща тази на нормалните коне, големи, тайнствени сили, неуловимост.
Счита се за голям късмет да докоснеш рога на такова същество.
използван материал от "Митологичен речник"
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
