ЗАБРАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ
  столици, крепости, замъци, векове, империи, императори, римляни, траки, българи 　 НОВЕ
　
  е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от днешния град Свищов, България.Създаден е с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан,на 26.10.69 г. от н.е., тоест два дни след като е официално признат от Сената за Император, успешно победил самопрогласилия се за император Вителий.
  През 48 година тук е дислоциран VIII-ми Августовски Легион, който строи своите първи укрепления. През 69(70) година той е заменен от един от трите елитни легиона на император Веспасиан - I-ви Италийски. Той строи своя постоянен форпост на това място и остава близо четири века, като през това време е основна военна единица в охраната на Долнодунавския лимес. Заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум, Рациария те оформят външния отбранителен пръстен по река Дунав, така наречения (т.н.) Дунавски Лимес спиращ нашествията към земите на днешна България.
  Както всяка римска крепост по онова време Нове има прилежащо селище — т. н. Канабе, където живеят колонисти и пенсионирани легионери, женени за местни жени, търговци, обслужващи легиона и други. Нове има важно значение в римската отбранителна система в тази част на империята. Посещаван е от римските императори Траян, Адриян и Каракала..... При Нове през 250 г. 70 000 готи под ръководството на Книва форсират река Дунав. За това свидетелстват разрушения в околностите, както и в части от самия лагер. Архитектурно-строителни промени са извършени при управлението на Константин I. Нове става главна резиденция на готския крал Теодорик I-ви Страбон в периода 418-451 г.... 　 　 ДУРОСТОРУМ
  Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър – е град с близо 2000-годишна история. За пръв път името Дуросторум (в превод яка, силна крепост) се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването на седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. сл. Хр. от имп. Траян. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл. Хр. През 169 г. по времето на Марк Аврелий Дуросторум придобива муниципален статут – самостоятелен град (има изказани предположения, че това става при управлението на имп. Каракала, 211-217 г.), който се налага като център на Долна Мизия и важна митническа станция. С разпространението на християнството и последвалото му легализиране от имп. Константин Велики с Миланския едикт (313 г.), утвърденият върху кръвта на мъчениците град се превръща в епископски център.
  Тук е роден през 390 г. последният голям римски пълководец Флавий Аеций, човекът, разгромил страшилището на Рим – хунския вожд Атила. Флавий Аеций – „последният римлянин”... „от най-силен мизийски род”, както свидетелства за него летописецът Йордан (Getica, 176). Той става три пъти консул на Рим (длъжност, съответстваща днес на министър-председател). През 451 г. в паметната битка на народите в Каталунските полета (Северна Франция) един българин–римски гражданин ще спре хуно-българската армия на Атила и ще даде глътка въздух на Европа. Според различните автори в тази битка загиват до 180 000 войни от двете армии, без да може да бъде излъчен победител (някои автори говорят за пълна победа на римската армия).
  Дуросторум е дал най-много достигнали с имената си до нас светци-мъченици през първите четири века, когато се е утвърждавало християнството в земите, заключени между Дунав и Стара Планина. като - св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски..... За съжаление с малки изключения тяхната памет е потънала в забрава и за живота и мъченическата им смърт се знае малко или нищо. Дори имената на тези 14 верни следовници на Христос, просияли по нашите, български земи, в болшинството си са известни само на тесен кръг специалисти.
  　 СЕРДИКА



  С името Сердонполис, или Сердика, градът заявява, че е създаден и принадлежи на племето серди и че се счита в правото си да се нарече полис 1 рад, и така да се нареди до онези селища, които светът оценява като най значителни постижения на цивилизацията. Това име ще бъде векове наред и здълбавано на камък, изписвано на пергамент. С него хронисти и пътешественици ще припомнят древността на този град, равна и дори надминаваща тази на други стари и прославени европейски градове. Но докато много от тях са били изоставени от обитателите си, този град сменя имената си, но не отстъпва от мястото си, разраства се, но пази неизменно до ден днешен своя център там, където дълбоко в земята е забит коренът му. Защото на това място блика животворният горещ лечебен извор, привлякъл първите заселници и неизменно съпътствал живота тук като висше природно благо... 　 През 7 век пр.Хр. възниква Тракийският град Сердика - това е първото име на днешна София. По времето на хан Крум(началото 9 век) Сердика става част от българската територия и получава името Средец. Градът е бил наричан и Триадица. Последното име - София, идва от храма "Света София". Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис ( Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха. 　 През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън източната порта на стените, по това време доминира градския пейзаж. Това име е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки около 1350 година, във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки, а името Средец продължава да се използва спорадично до първите години след Освобождението. През 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Надделява обаче становището на РУСКАТА администрация и новата столица на България продължава да се нарича официално София...... 　 　 ПЛИСКА


  Σερδών πόλις), гръцко име, латинизирано в civitas Serdensium. То означава „град на сердите“, тракийската етническа група, обитавала областта в Класическата Античност. Старо наименование на селището е Абоба. В продължение на два века – от основаването на българската държава през 681 г. до 893 г., градът е главно политическо, икономическо, военно и културно средище. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, Плиска била защитена с мощни крепостни стени и три отбранителни пръстена. Най-външният се състоял от дълбоки ровове, вторият – от дебели каменни зидове, достигащи до 12 м височина, а третият – от стени, изградени от глинени тухли. Изследователите на древната българска столица-крепост са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Вторият етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците от неговото царуване са крепостните стени, т.нар. Малък дворец – с жилища за членовете на ханското семейство, бани (със сложна отоплителна инсталация), два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. От третия строителен етап датират раннохристиянските култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Освен първа столица на българската държава, Плиска е града, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I приел учениците на създателите на славяно-българската писменост Светите братята Кирил и Методий. 　 Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековния град Плиска или Плъсков, столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Тук,в Плиска, са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. С Плиска са свързани имената на 18 български владетели, сред които Тервел (700-721), Крум (802-814), Омуртаг (814-831), Борис І Михаил (852-889). Почти в центъра на Плиска се издигат първите дървени постройки и така се обособява ханската резиденция. В различно време около нея възникват селища, защитени със земен вал и ров.
  През 811 г. Плиска е превзета от византийския император Никифор Геник. При неговото оттегляне дървените постройки са опожарени. По-късно на тяхно място са издигнати масивни каменни сгради и високи крепостни стени. В първата половина на ІХ в. в Плиска се издигат представителен дворец, жилищен дворец, езически храмове и множество стопански постройки.
  Ханската резиденция е водоснабдена посредством сложна мрежа от водопроводи от глинени и оловни тръби, построени са на много бани.. Княз Борис I-Михаил (852-889 г.) приема християнството за официална религия. През 862-863 г. сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим. Сега в града има православен храм „Св. цар Борис“, който е построен през 1925 г. Свещеник е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар. 　 　 13.10.2013.