Детето окончателно и безвъзвратно се превърна в тийнейджър и на моменти ми идва да си посипя главата с пепел и да вия като вълчица …. защото иначе трябва да я напердаша, разбира се, не за друго.

Толкова се надявах този момент да настъпи колкото е възможно по-късно и да е колкото е възможно по-безболезнен. Е, поне не настъпи по-рано от нормалното, но колко безболезнено ще е e друг въпрос.

Аз все си мислех, че в моите тийнейджърски години съм била кротка и спокойна … поне на пръв поглед, но май трябва да си поговоря по-сериозно с мама по този въпрос. Това, че аз не помня никакви особени сътресения, не значи, че тя не помни такива.

А, и мойта не, че е направила нещо кой знае какво (пази Боже да направи нещо!) Даже си повиши оценките в училище и спортува през част от свободното си време. Но беше толкова разкошно, добро и послушно дете, че само като ми се отяде веднъж и лошо ми става.

Изненадвам се от себе си, че не я овиквам по-често, предвид колко повече поводи ми дава от преди. Но очевидно съм способна на свръхразбиране като я гледам такава нервна и докачлива.

Само не знам докъде да се простре свръхразбирането ми. Това, че ми споделя за закачките на момчетата в училище е добре. Повече от добре. Но към днешна дата трябва да намеря начин да я накарам да спре да публикува неглиже снимки в тъпия фейсбук, например.

Селфита по пижама! Как да не я ….

Другата ми любима композиция е да я видя на фотьойла пред телевизора, лаптопа в скута и, а  в дясната и ръка таблета. Как да не я ….

А темата за оправяне на леглото или някои други места в апартамента, дето обича да разхвърля, хич и не ми се подхваща. Или пък мръсните чинии ….

Единствената светлинка в тунела ми е братовчедката, дето има дъщеря две години по-голяма от мойта, и която ме успокои по Коледа, че на 16 години е съвсем различно, отколкото на 14. А, дано! Въпреки, че в момента на разговора ни нейната не спря да говори по телефона с гаджето си!

Та какво да се прави? Стискам зъби, старая се да не се нервирам и любезно моля да свърши някоя работа. Таблета, сама и го купих и сега само се надявам да му се насити по-скоро.

Единият от проблемите е, че тъй наречената и най-добра приятелка – БиЕфЕф, или бест френд форевър – е доста глупаво същество, което не се сеща какво друго да прави през свободните си дни освен да спи. А на тийнейджърката не и се излиза с мама, или с местните момчета, които се оказва, че са по-глупави и от приятелката и.

Ех, докато всички бяха деца (тя и по-малките и братовчеди), все можех да измисля нещо и да поиграя с тях или да ги изведа на разходка. Но какво да се прави с тийнейджърите?

Не знам! Знам само, че се опасни, както казва малкият ми племенник, който скоро ще е единственото останало дете в семейството.  … Тъжна работа!

Всеко дете е различно. С големия син почти не разбрах, че имам тинейджер в къщи. Малкият ми син бе откачен и за двама. Не искам да си спомням, когато се прибирах скапана от работа в къщи и той ме захващаше от вратата още да ме заяжда и да отправя свръхизисквания към мен, а в същото време мивката бе пълна с чинии, а хладилника празен, тенджерите също. Това е време, в което трябва да ги молиш да свършат нещо, а те се правят на много заети със себе си. Ако много задържаш гнева си ще си докараш камък в жлъчката като мен, въпреки че не бях от най-сдържаните и често приличахме на италианско семейство. Дръж се, ти си силна.

веднъж, дваж си премълча, но на третия я овикам здраво :) И тъй като тя мрази да и правя забележки, е съгласна да направи каквото кажа, само и само да млъкна. Така нещата си идват на мястото, но ме е яд, че все трябва да правя забележки. Това упражнение и аз го мразя, ако трябва да съм честна :)

Чудесни са! Да са ни живи и здрави само!:)

Да са живи и здрави и да продължават да ни нервират! :)