Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2016 08:29 - Българска аристокрация преди 14 век
Автор: golden Категория: Тя и той   
Прочетен: 996 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


              БЪЛГАРСКИ ДИНАСТИИ (АРИСТОКРАТИ) ОТ ДРЕВНИ ВРЕМЕНА
        (са само потомците на болярски родове от Второто българско царство)



   Българска аристокрация преди 14 век(времето когато османците изтриват от земята българска, всичката аристокрация родена през вековете до тяхната власт Тези, които не са убити, са прогонени в чужди земи)

Става въпрос за фамилии, които са получили благороднически титли.
(искам да вметна едно правило че, чорбаджии, аристократи и демократи изобщо не се обичат и не се тачат по между си; ако някога са живяли 100-на фамилии с аристократична кръв във вените си, днес не е останал нито един такъв род на тази земя България) след падането на България под османска власт болярите като военночиновническа класа са изчезнали.

През онова време, когато всеки богаташ се е смятал за велможа - аристократ, било прието да помага със средства църковните, административните и школните дела.
Владислав Граматик в разказа си за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г. пише за "велможа Богдан Жупан" от Никопол, който посрещнал заедно с "други боляри" шествието и ги поканил в дома си. Вл. Граматик е впечатлен от пищността на дома, определяйки го като "палати", и гостоприемството на домакина, който ги посрещнал с трапеза, "изпълнена с всякакви и изобилни ястия".
През 1476 г. боляринът Радослав Мавър възобновил църквата на Драгалевския манастир, а през 1493 г. софийският болярин Радивой възстановил църквата "Св. Георги" на Кремиковския манастир. За извършеното от тези двама боляри благодеяние по стара традиция те били изографисани със семействата си във възобновените от тях църкви. На ктиторските им портрети те са показани като типични представители на българското болярство. Близки до тях са и редица ктиторски портрети от XVII в., а в отделни случаи и през XVIII в. Подчертан интерес представлява ктиторският портрет на жупан Тома, изографисан през 1646 г. в църквата "Св. Панталеймон" във Видин. Според изследователите този портрет, на който жупан Тома е изобразен реалистично в пищно облекло, е сериозно доказателство за съществуването без прекъсване на старобългарската благородническа титла "жупан" и старобългарското дворцово облекло от IX до XVIII в.


Особено ярко и трайно присъствие названието "боляр" намира в българския фолклор. И това, което прави впечатление, е, че народният творец почти винаги го използва паралелно с "чорбаджия", "чорбаджии", и то в позитивната формула: "Боляре, баш чорбаджие", "Чорбаджия, баш болерин", "Болерин, баш чорбаджия".
Чорбаджията хаджи Найден Кръстев (ок. 1770-1852) при седмичните си посещения на валията в Одрин яздел богато украсен кон, а след него следвал неговият слуга, който носел чибука му. При това шествие на знатния копривщенец от двете страни на одринските улици се стичали хора, предимно българи, на които чорбаджията щедро раздавал разни монети. Към тази показност се придържали и чорбаджиите от втората половина на XIX в. Чорбаджи Патьо (1825-1893) от Видраре имал специална охрана - "въоръжен от главата до пети турчин", обличал се със сукнен кожух и се движел с "кочия, теглена от два хранени коня". А за чорбаджиите в Одрин през 1873 г. се отбелязва, че облечени в "дълги самурени кюркове и атлазени пояси", те били "като истински български боляри". Подобни примери могат да се приведат за редица още известни български чорбаджии като Чалъковци в Пловдив, Стоян Груев в Казанлък, Христодул Шишманов в Хасково и т. н.


Според Иван Селимински до края на XVIII в. в Сливен имало семейства с благороднически произход. Отличителен белег за степента на благородничеството им било облеклото. Но и тези "маловажни знаци" според Селимински били премахнати през 1812 г., защото цариградският патриарх разпоредил християните да се обличат скромно, съобразно с положението си на рая. И макар да подчертава, че в резултат на това по-късно наследниците на тези семейства забравили благородния си произход, за себе си пише, че е от знатен род, историята на който датирала отпреди 500 години, за което имал запазени стари български хрисовули и султански фермани. За това, че в първото десетилетие на XIX в. в българското общество е имало все още потомци на старото българско болярство, безспорно свидетелство е Записката на Софроний Врачански до ген. М. И. Кутузов от 29 май 1811 г. относно стопанското, административното и културно устройство на българските преселници на север от Дунава, в която се подчертава, че "измежду заселващите се българи има семейства, които в своето отечество са имали благороднически титли при турско управление, някои от тях са потомствени древни български дворяни".

"Чорбаджийството и българското общество през Възраждането" от Михаил Грънчаров,тук може да се намери важна информация за родовете - велможи от онова време.


През 1722г. Петър I нарежда проучване на регламента на аристокрацията във всички европейски дворове и издава закон - т.нар. "Табель о рангах" с който определя 3-те вида аристокрация, всеки с по 14 класа, със съответните им права, привилегии и обръщение към тях. Това са военна аристокрация (всички офицери и подофицери до пряпорщик); дворцовата аристокрация (канцлери, камерхери и т.н.) и служебната аристокрация - т.нар. "Статски съветници", по същество висши държавни служители.
Категорията статски съветник съответства най-точно на британската система за служебна аристокрация, където има статут като "член на тайния кралски съвет", "офицер на британската империя" и т.н.



Статските съветници имат парадна униформа - сюртук със златотъкани маншети, шапка с пера и шпага (познати у нас като униформа на висшите дипломати след Освобождението). Статските съветници до 8 клас са причислени към "най-доброто висше дворянство"а тези от 4-ти клас нагоре имат права на наследствена аристокрация с титла на наследниците "обер-офицер" и герб.

Класовете от 14 до 9 вкл. са така нареченото "низше дворянство", което представлява низшите държавни чиновници (не всички на държавна служба, а само тези, които са със статут на държавен служител, каквато разлика има и днес), подофицерите и низшите офицери (до капитан).

Класовете от 8 до 5-ти включително (служители до статски съветник и офицери до бригаден генерал включително) са високо дворянство, при което обаче аристократичния статус се наследява само след принос към държавата и то от децата, които са родени след присъждането на титлата на баща им. Т.е. за да може сина на един статски съветник да е част от висшето дворянство, трябва да бъде поне пряпорщик във войската или гимназиален секретар (колежжский регистратор).

Класовете от 1 до 4 (действителен статски съветник, Губернатор, Таен съветник, хофмайстер и офицерите от генерал - майор нагоре) са безусловно част от най-висшата наследствена аристокрация. Такива са и носителите на кавалерски кръст (1-3 степен) на високите ордени Св. Станислав, Св.Георги. Техните наследници получават първи подофицерски чин от момента на кръщението си.

Дворцовата аристокрация е изцяло наследствена.По принцип аристокрацията в цял свят има военен и административен генезис и навсякъде военните и висшите държавни служители са част от нея.

В България по конституция титли не може да има, но носителите на ордени, които са "кавалери" ( рицари) - каквито са носителите на всички офицерски степени на ордена "За храброст" и носители на кавалерски (офицерски) кръст на другите ордени (най-често до 2 - 3 степен) носят известни привилегии - право на погребение с гвардейска част, държавен гроб за вечни времена, пожизнена кавалерска пенсия, право да носят знака на ордена на паради и задължение да им се отдава чест и др.

От Българите на руска служба Статски съветници са Найден Геров, Васил Априлов, Никола Палаузов. Съгласно "Табель о рангах" всички подофицери и офицери в руската армия имат аристократичен статус и официалното обръщение към тях е "Ваше благородие" . Те не се кълнат пред съд, а показанията им са прието доказателство, защото се счита, че веднъж положили клетва към Императора, думата им на благородник е достатъчна.

По този член на закона, всички български офицери, завършили руски военни училища и академии до 1917г., както и тези, служили в руски части, в т.ч. и офицерите и подофицерите от българското Опълчение, също следва да имат статут на руски аристократи. Такива са генералите Николаев, Хесапчиев, Муткуров, Р.Петров, Димитриев, Мих.Савов, Г.Вазов и др.

В европейската традиция аристокрацията се дели най-вече на два вида - урадел и брифадел. Урадел са сатрите аристократични фамилии, т.е. тези, които имат аристократични титли от незапомнени времена или някъде отпреди 13-ти век. Брифадел са тези, които в по-ново време са получили титли за заслуги.
По степен аристокрацията се дели на три основни групи плюс суверените. Барони, графове и херцози. В по-ново време се появяват и баронетите и вицеграфовете.

още тук: 
http://www.slovo.bg/old/litforum/001/index.htm



Гласувай:
6


Вълнообразно


1. krumbelosvet - Благодарност и поклон!
08.11.2016 08:27
Не съм очаквал, че някога ще науча тия неща за "изчезналата" българска аристокрация. Такава висша прослойка е ВЕЛИКА ИНВЕСТИЦИЯ на един народ. Дълга и широка тема, и дълбока...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031