ИЗТОЧНА  РУМЕЛИЯ


   
   

Продължаващия целенасочен геноцид от страна на хюмниетата в Софийския санджак повдига въпроса за възкресението на бившата Източна Румелия, в осъвременен вариант, като Федерална Република Северна Тракия.

Да припомним малко история... На 6 септември 1885 година Пловдив и цяла Южна България си отказва от статута си на отделна държава със собствена столица, и инициира присъединяването си към тогавашното Княжество България. В последвалата война аскера на Софийския санджак едвам удържа "брачата" сърби да влязат в тяхната столица, до момента, в който румелийските войници пристигат и обръщат хода на войната, спасявайки София от унизителен парад на сръбските войски пред Двореца.

Последвалите събития правят София уж център на българщината, като с течение на времето същото това село обсеби цялата идея за България, къде нарочно, къде без да иска.

Отмъщението на "стулицътъ" към другата столица в България - Пловдив, винаги е било безпощадно и хладнокръвно. Отрязани прилежащи земеделски територии, естествени части от Пловдив, опити за неглежиране и тотална дезинформация по отношение на Пловдив, пълно отричане и отношение като към "прованс" - това е само част от селската "чьест" на стуличани, и само част в опитите за упорита дива селянизация на бившата Република България, инициирана от Софийския санджак.

Тоталната арогантност и целенасочената, практически еничарска фанатичност, всичко да се навре в бившето малко, кално и прашно село София доведе до там, че цялата държава в момента са намира в криза.

Геноцида на еничарите от шоплука е насочен изцяло към цялата Северна Тракия - както и към Стара Загора, преживяла срама да е подчинен град на Хасково, така и към Бургас, целенасочено тикан към третично, резервно пристанище на Девня, част от софиийската колония - Варна.

Ние, тракийци, повече няма да търпим подобно отношение от страна на миризливи, скапани селяндури, понастоящем населяващи Софийския санджак.

От тук насетне всяко неглежиране на Велика Тракия ще носи на вас, селяци от "стулицътъ", само и едниствено негативи. Не се учудвайте на различни и изобретателни препятствия пред вас, еничари от 21 век, защото подобни препяствия ще стават за вас ежедневие. Северна Тракия е била провинция само веднъж, и то на Римската империя, и в тази Северна Тракия е имало градове-бижута на цялата империя - Филипополис и Аугуста Траяна, докато вие, жалки смешници, сте били кръстопътен хан на разни рабойници, курви и ханджии. Отмъщението ви към нас е безсмислено, защото това, което имаме ние, южняците, вие дори не го разбирате, камо ли някога да го имате.

Братя тракийци, на оръжие против еничарите от софийски санджак, уникожаващи нашата южняшка идентичност с фанатизма на ордите на Лала Шахин, само защото те винаги ще знаят, че са вечно вторите и насрани селяндури на цяла България!


Да живее Велика Тракия! Смърт за еничарите от Санджака!


( из "Мемоарите" на  Омразчо  Омразников ) 

.... мечтанията на „севернотракиеца“, приятелю е,че не желае да бъде създадена втора България, а просто реве и проклина София и живеещите в нея.Бедният чобек!
он бленува, като в дълбокия транс - следва модела на бантуста на „Република Македония“.Там обаче създадоха „македонски jазик“, а ревящият тук безотечественик се произнася на чист български език, но не казва дали езикът на мечтаната му „Велика Тракия ще се нарича „великотракийски„,„румелийски“, „филибелийски“ или просто „несофийски“ език. На базата на авторовото словоизлияние не е трудно да се разбере, че става въпрос за дълбоко комплексиран страдалец на тема „натрапчив параноиден провинциализъм“. Не ми е известно какво така дълбоко го е наранило, бедното филибелийско същество, но явно софиянци (на чист български език)„са му ебали майката“...За такива патологични случаи науката медицина е безпомощна...

Мечтаещия за "втора България" явно не е и запознат с принципите на международното и междудържавно право,а именно,че тази държава следва да бъде призната от другите, в т.ч и от "Северната България" Никой няма да допусне това,още едно Косово и още едно гърмящо буре на Балканския полуостров. Апропо - ако случайно стане ще имате ли членство в ЕС ? Или за да идем на пазар в Димитровград ,или на почивка в Пампорово и Велинград ще ни трябват и визи.......

Няма да се сбъдне мечтата на омразника. България е една - обединила доста "племена". Тракия днес се намира в пределите на Гърция. Жалко за себеотрицанието на късносетилите се "тракийци"- родолюбци. Май са объркали посоките. Тук е България, Злобчо! Северна Тракия е провинция на Гърция и тамошните тракийци говорят на гръцки език.

Според Берлинския договор земите между Стара планина и Родопите без Софийски санджак трябвало да образуват отделна област, наречена Източна Румелия, която е оставена под пряката и военна власт на султана при условия на административна автономия. Начело на областта трябва да стои генерал-губернатор (главен управител) християнин, назначаван от Високата порта със съгласието на Великите сили за срок от 5 години. Султанът има право да защитава границите на областта, като строи по тях крепости и поддържа гарнизони. За поддържане на вътрешния ред е създадена местна жандармерия и милиция с офицери, назначавани от султана. В определени случаи при наличието на външна или вътрешна опасност главният управител може да вика на помощ турски войски.

Съединисткото движение намира отражение в мемоари, спомени, писма и документи на участниците и дейците на Съединението. В българската историография то е изследвано задълбочено от Андрей Пантев, Елена Стателова, Илчо Димитров, Стайко Трифонов, Дойно Дойнов, Йоно Митев и др.
Възникването на съединисткото дело е пряк резултат от решенията на Берлинския договор и от сложното политическо, етническо и социално положение в Източна Румелия. Както се посочи, Берлинският договор обособява Източна Румелия като област с административна автономия под военната и политическа власт на султана. Територията й е около 33 000 кв. км, а населението й наброява около 816 000 души. Българите имат изключително мнозинство с 573 000 жители. След тях по се нареждат турците, българомохамеданите, гърците, циганите, евреите, арменците и т.н. По етнически състав провинцията си остава типично българска област. Исторически, икономически и духовно тя също е неразривно свързана с останалите български земи. Доказателство за това е фактът, че именно тук протичат едни от най-активните възрожденски процеси и че тук Априлското въстание от 1876 г. е най-масово и героично.
След подписването на Берлинския договор Временното руско управление (ВРУ) предприема активни мерки за изграждане административната уредба на Източна Румелия. Начело на административния апарат в областта е поставен способния и енергичен ген. Аркадий Столипин. Под негово ръководство институциите в Източна Румелия постепенно придобиват български облик чрез замяна на руските представители с местни жители. С цел утвърждаване и укрепване на българското влияние в областта руските власти предприемат енергични действия за създаване на източнорумелийска полиция. Но нейните сили са недостатъчни да се справят с хилядите въоръжени башибозуци, чакащи оттеглянето на руските войски, за да нахлуят в областта. За да се осигури ефективна отбрана на Източна Румелия, са създадени т. нар. “гимнастически дружества”, в които руските офицери обучават мъжкото насел

население.
Според решенията на Берлинския конгрес Европейска комисия, съставена от представители на Великите сили и Турция, трябва да изработи в тримесечен срок Органически устав на областта. Тя започва работа в Цариград на 18 септември 1878 г., след което на 21 октомври премества седалището си в Пловдив и продължава да работи. В хода на дискусиите възникват сериозни противоречия между руските представители – княз Церетелев и полк. Шепелев, отстояващи българските интереси, и делегатите на Австро-Унгария, Турция и Германия. След продължителни борби на 14 април 1879 г. е приет Органическият устав на Източна Румелия. Неговите принципи до голяма степен повтарят основните решения на Берлинския конгрес за областта.
Съгласно Органическия устав централна фигура в управлението на Източна Румелия заема главният управител (генерал-губернатор), който е “облечен в изпълнителска власт”. Той се назначава от султана, с одобрението на Великите сили, за срок от 5 години и е отговорен за своите действия пред него. Особено внимание в Органическия устав се определя на Областното събрание, чиито състав е определен на 56 души – 36 се избират пряко от народа, 10 влизат по право и 10 се назначават от генерал-губернатора. Областното събрание има законодателни функции – обсъжда и приема законите. Между неговите заседания функциите му се поемат от Постоянен съвет (Сенат), съставен от 10 души, който контролира дейността на администрацията. Начинът на формиране на Областното събрание в Източна Румелия е значително по-консервативен от този на Народното събрание в Княжеството, където всички депутати се избират чрез преки тайни избори от народа.

В началото на 1885 г. Османската империя засилва репресиите над християнското население в европейските си вилаети. Сведенията за терор над българите дават тласък на съединисткото движение в Княжество България, начело на което застават Димитър Ризов, Димитър Петков и Коста Паница. В много градове на страната възникват т. нар. македонски комитети, чиято цел е освобождението на Македония и присъедияването й към България.
Нов етап в съединисткото дело започва на 10 февруари 1885 г., когато в Пловдив е учреден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Негов претседател е Захари Стоянов – виден български революционер, публицист и историограф на националноосвободителното ни движение, току-що издал първи том на “Записки по българските въстания”. Секретар на БТЦРК е Иван Андонов. Под председателството на З. Стоянов комитетът приема свои Програма и Устав. Според програмата на БТЦРК негова освовна цел е освобождение и обединение на българския народ чрез съвместни действия на север и юг от Стара планина. Като основен път за обединение се посочва възрожденската идея за “революция морална и с оръжие”. Поставен е и въпросът за “балканска федерация”. Всички това доказва идейната близост между новосформирания комитет и възрожденския БРЦК в Букурещ. В същото време уставът на БТЦРК предвижда освен централен комитет в Пловдив, да се изградят и местни комитети в Пажарджик, Станимака, Хасково и др., което показва, че БТЦРК е своеобразен продължител на делото на ВРО и Васил Левски.

да се обтягат отношенията между българските граждани с излишни "натоварвания" от страна на злобари-зломишленици. Тези злобни хора по-добре да вземат да прочетат истинската история на двете Българии, а не да се водят от написаното на такива злобари като Злобчо Злобаров или Омразчо Омразников. Това е провокация.
Това озлобление се получава, благодарение на такива "родолюбци които се припознамат като тракийци", такъв народ няма.
Знаем го още от древността, че всъщност Тракия е ОБЛАСТ или п.т. това е Тракийска РАВНИНА. Което е подобно на Дунавска РАВНИНА и другите равнини в България. Знаем също, че "Илиада" е измислица на Гърците, троянската война не е съществувала на яве, а само като разказ.
Не е за вярване, културни и интелигентни хора да се хващат на такива провокации от недоброжелатели и предатели на България.

Така очертаната уредба на Източна Румелия гарантира равенство между трите основни според Органическия устав народности: българи, турци и гърци. Техните езици са признати за равноправни в администрацията и ежедневното общуване. Според внесената по предложение на руските делегати поправка обаче, за официален език в отделните части на областта се налага езикът на преобладаващата народност. Така българският език се утвърждава като официален в почти цяла Източна Румелия. Също с помощта на ВРУ, етнически доминиращите българи овладяват ключовите позиции в управлението, в милицията и в жандармерията, придавайки своя народностен облик на провицията.
Никъде не пише че в И.Румелия живеят ТРАКИЙЦИ, ТАКЪВ ЕТНОС НЯМА.
В И.Румелия също не живеят "тракийци" и "тракийски език също няма.

НА КРАТКО:

Дванадесетата руско-турска война (1877-1878 г.) довежда до Освобождението на България и поставя началото на нов етап в историческото развитие на българския народ.

Официалното признаване на българската държавност става на Берлинския конгрес (1/13 юни – 1/13 юли 1878 г.), който обаче разпокъсва българската нация на пет части. Северна България и Софийският санджак съставляват територията на Княжество България – около 64 000 кв. км.
То е “самостоятелно, трибунарно княжество под върховната власт на Н. В. султана”. На юг от Стара планина се създава “една провинция под името Източна Румелия, която остава под пряката политическа и военна власт на султана в условията на административна автономия” (около 33 000 кв. км).

Беломорието, Македония и Източна Тракия се връщат на Високата порта.

Потвърдено е предаването на Северна Добруджа на Румъния, а Нишко, Пиротско и Враня са дадени на Сърбия.

Добре ще е да го запомнят господата, лансиращи невероятните глупости на т.н. "
ТЛАКОЛЮБЦИ" - ОТ ТРАКОЛОГИЯ - нова дума.

ИСТОРИЯТА НА СТАРАТА ПРЕСТИЛКА

Ето че дядо ми отново изважда една стара, стара, избеляла вече престилка. Дълго я разглежда, очите му се овлажняват, а после с треперещи ръце я сгъва и я оставя в гардероба.

Мисля си, че на старите хора всичко им е скъпо. Но се оказа, че престилката е свързана съдбовно с фамилните ни корени..

Майката на дядо ми, баба Неделя, дошла от Чопкьой, Турско. В това село живеели само българи. По време на Балканската война настанало страшно време за тамошните жители.

Било Гергьовден. Селяните се готвели за празник. Камбаната на черквата биела тържествено. По сокаците се носел мирис на печено агнешко. А на мегдана момите и ергените гласяли хоро. Писнала гайда, пригласял и кавал. Изведнъж се зачул конски тропот и гърмежи. Секнала гайдата, не могло да се извие хорото. Не могли и да си похапнат хората от агнешкото.

На този свят ден турци нахлули в селото. Те изваждали тавите с агнетата от огнените пещи и хвърляли там невръстните мъжки рожби, а другите деца посичали. Трябвало да бъде пресечен коренът на българския род. Ужасени и обезумели, българите побягнали, като едва успявали да грабнат най-необходимото.

Баба била малка.Увили я в престилката, дали и топче хляб с петмез в устата, за да не плаче, че ако чуят турците…..

Разглеждам престилката. По нея няма цветя, както в престилката на другата ми баба. Изтъкани са ивици на черен фон. А те, ивиците, успоредни и еднакви по ширина в различни цветове - зелено, червено, синьо, жълто. Момите втъкали зеленото като символ на младостта и отмората. Червеният цвят наричали за здраве, любов и берекет.

Синьото било като небето над някогашното българско село Чопкьой. Свободно се реели птиците в него, но хората робували на турските аги. Единствено слънцето сгрявало и осветявало унижените селски души. В жълтия цвят те втъкавали своите малки човешки радости. Няма го белия цвят в тази престилка - символ на свободата. Като че ли са знаели момите и невестите, че земите им никога няма да бъдат свободни...

Прокудени, хората намерили нови домове. Заживели там, устроили някак живота си на чуждото място. Местните ги наричали бежанари. Живеели, но в сънищата си виждали опустошеното Чопкьой.

Така решили Великите ПЕТ с Берлинският договор, затворил вратата на българите към свободата. Всички българи,които са живяли едно време в тези земи,тормозени от турците се преселват в България, събират се с останалите тук роднини и намерили сили да организират новия си живот. Това са жителите на ОДРИНСКА ТРАКИЯ, местност,която ще си остане в турската част на Балканският полуостров, НО вече без българското население. То си дойде унас в България.

Там където е България - там са и БЪЛГАРИТЕ !

Ех, ако пък беше прочел малко история... Сигурно щеше да знаеш, че в римско време Филипопол е незначителна спирка по речния път към Пазарджик и по Вия Митарес към Сердика, която пък от своя страна е била резиденция на римски императори, а за една бройка Константин Велики не я прави столица. Филипопол никога не е имал значението, което са имали Боруй, Станимака или Адрианопол за стратегическото разпределение на силите на Балканите. Чат пат е влизал в историческите хроники, когато е минавал ту в ИРИ ту в Българска страна пък поради факта, че си е бил град с преобладаващо гръцко население Калоян направо го разрушил, да си няма повече ядове с него. И през 1885 г., когато е избран за столица на Румелията, една от причините турците и Великите сили да предпочетат него е именно компактното гръцко население. Надявали се да попречат на българизацията на провинцията по този начин и да вкарат вътрешен конфликт и за малко не успяват, добре че останалото население е компактно българско иначе и днес там щеше се говори на гръчки. Пък Стара Загора по това време е в пепел и руини, за да може да бъде избрана. И не са дошли войски от Пловдив да се бият срещу сърбите, а от там са се върнали дислоцираните за война с Османската империя български войски, заедно с много румелийски опълченци. Абе въобще... тъпи глупости. Да не говорим, колко много комунизма наля в Пловдив, който заради не особено кадърно управление в наши дни вече ще изпадне дори от третото място по икономическа активност щото Бургас и Русе не спят, като Пловдив, и т.н. А какво да кажем за чудните управници Жан и бат Петьо дет ги командировахте в столицуту та да ни правят за смях и резил. Не срами добрите българи от Пловдив и пловдивско, ходи в Македония, там академик ще те направят веднага!!!

Омразчо Омразников е ученик от 7-ми клас и това което е чел за историята на траките - това е написал.
Нашите ученици са любопитни, но това което пише в учебниците им е ОТВРАТИТЕЛНО.

В Тракийската низина или в Източна Тракия която днес се намира в територията на Гърция, гръчко население говори на грци. Гръцсите траки не говорят български - те не са българи. Изобщо - траките които живеят в ГЪРЦИЯ И ТУРЦИЯ не са БЪЛГАРИ.
ТОВА ТЕ САМИТЕ ГО КаЗВАТ НА интервютата.
И.....некой не претендира, че тамошните ТРАКИ са българи.
ТЕ са отделен народ с отделни обреди и култура.