Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2012 08:01 - Живот ли бе да го опишеш, или.....
Автор: golden Категория: История   
Прочетен: 6417 Коментари: 8 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          ЖИВОТЪТ НА НАРОДА по време на войните и след тях

или по-точно казано, кои прослойки от народа живееха по-бедно и от магарето? - селяните или гражданите?


ХРОНОЛОГИЯ
Историята, за разлика от други обществени науки, се базира върху последователността на събитията и фактите.

    Как се оформят политически българчетата, родени в навечерието на войните (Балканските и Първата световна) в бедни селски семейства? Войните носят много нещастия на България, най-ярките от които са двете нацио­нални катастрофи, хилядите загинали по фронтовете, тежките репарации, дълбоката криза, променила изцяло политическия пейзаж на България след Първата световна война. Родените в навечерието на войните са още деца, когато на авансцената в европейската политика излизат големите масови партии и движения — в българския случай това е БЗНС, чийто силен лидер Александър Стамболийски оглавява правителството — първо в коалиция, а после и чисто земеделско. Тодор Живков е едва на 12 години, когато първият опит България да бъде управлявана не от традиционния политически елит, а от хора, произлезли от масите, или иначе казано — от простолюдието, завършва с крах.

    Лесно осъщественият на 9 юни 1923 г. военен преврат
срещу правителството на БЗНС и жестокото убийство на Александър Стамболийски в родното му село Славовица без съмнение оказват въздействие върху селските деца. Пред очите им рухва като къщичка от карти изглеждащото силно и на моменти силово управление на едната от двете масови партии, развиващи дейност сред селяните, най-голямата част от българския народ. Едновременно с това превратът слага край и на обтегнатите отношения между земеделци и комунисти, които са конкуренти за влияние сред бедните и онеправдани българи, при това доста ожесточени, както показва Транспортната стачка от 1919 г. и нейното потушаване. Роденото спонтанно в дните на Юнското въстание и съзнателно в дните на Септемврийското въстание от 1923 г. единодействие между земеделци и комунисти възстановява единството на селото, върнато към традиционното си състояние на потискано от града и градските елити. Неуспешният опит за народовластие, формулиран според аграристичната съсловна теория на Стамболийски, демонстрира ограниченията на селската демокрация и в очите на наблюдателите накланя везните към втората идеология, свързана с низините — социалдемокрацията, която вече е успяла да се раздели първо на широки и на тесни социалисти, еволюиращи след войната към болшевизъм. Станалото през 1923 г. е една от причините голям брой будни младежи от селата да се увлекат по комунистическото движение през 20-те и 30-те години на ХХ в.

                                 България без политически елит
    В България, както и в по-голямата част от Източна Европа, нещата в политиката изглеждат по различен начин. Като изключим имперските елити с техния аристократичен облик, по-голямата част от политиците на лишените от своя държавност източноевропейски народи са с много по-скромен произход и възможности. До втората половина на ХХ в. преобладаващото население в България е селско, а продължителното османско владичество напълно е унищожило българската аристокрация и държавно-политическата традиция. Затова, когато тя се възстановява в годините на Българското възраждане и по-късно при учредяването на Третата българска държава, обществото е без политически опит. Затова говори късното създаване на политическите партии — едва при съществуваща държава, а не преди това, както е при народите от Хабсбургската империя. Възкресяването на новата българска държава дава шанс за бурно социално раздвижване, при което нови групи, особено участниците в националноосвободителното движение и в освободителната война, успяват да влязат в политиката. В първите три десетилетия на третата българска държава се утвърждава модерният български елит, който много скоро е сериозно разтърсен от войните, завършили с ......две национални катастрофи. Националната криза е последвана от политическа, разтърсила утвърдилите се политически елити и позволила появата на нови в лицето преди всичко на БЗНС.
    Относителната мобилност на политическата класа в България създава по-добри възможности активните личности да пробият независимо от произхода си, което обяснява и високия дял на политици, родени в селата в епохата на Третото българско царство. Да не говорим за социалните последици от дълбоките трансформации, настъпили след Втората световна война.  
    Вторият аспект на проблема „село — град“ като произход на политиците, се крие във възгледа, че родените на село би трябвало да попълват левите партии, а тези в града — десните. Но това е по-скоро предубеждение, отколкото реална тенденция.

Справка с биографиите на модерните български политици показва, че това не е така, тъй като немалко десни политици са родени на село, както и немалко леви — в града. .....Първо, защото социалният произход невинаги  предопределя материалното положение, а и политическата ориентация, и второ, което е и по-важно, защото и в града, и в селата има хора, доволни от положението си и подкрепящи статуквото, както и други, които се чувстват онеправдани и искат промяната му. А съжителството между богатство и бедност характеризира всички български градове и повечето български села.

    След разтърсващата 1923 г. политическа България е разделена на две — привържениците на традиционните политически партии, които след военния преврат бързо се връщат на власт, и другите, свързани или със сваленото от власт земеделско правителство, или с онези, които са се вдигнали през юни и през септември 1923 г. с оръжие в ръка срещу превратаджиите. Това разделение  се задълбочава  след атентата в църквата „Света Неделя“ („Свети Крал“) през април 1925 г. и последвалата го разправа с лявата и либералната интелигенция. В новото разделение посоченото поколение почти изцяло застава на страната на критиците и противниците на властта.


Като повечето от привържениците на комунистическата левица и Тодор Живков се ангажира политически още в ученическите си години, но не и преди да се сблъска с тежестите на физическия труд — няколко месеца работи като чирак в тухларна фабрика в Горни Богров, след като завършва прогимназия. Все пак, едно е да се сблъскаш с несправедливостта — независимо дали е предизвикана от трудната реализация на селскостопанските продукти или от мизерното заплащане за тежък труд, а съвсем друго е политическото отхвърляне на експлоатацията като цяло. При Живков второто идва чрез словото — благодарение на десетилетната социалдемократическа пропагандна дейност с помощта на вестници, списания и най-вече брошури, чрез които до българите достигат идеите на изявени европейски социалдемократически мислители. Най-силно влияние тази пропаганда оказва върху младежите в училищата, където социалдемократичните идеи се обсъждат в различни кръжоци — марксистки, въздържателни, биологически и т.н. Живков се запознава с основните идеи на марксизма в прогимназията в Орхание (дн. Ботевград). Това е пътят на поколението младежи, родени на село, които първо понасят на гърба си тежестите на селския живот, а после се запознават  и теоретично с възможностите обществото да се промени в полза на онеправданите.

Живков - милиционер

Въпреки че не е заемал особено висока позиция в нелегалната Комунистическа партия, Живков почти веднага излиза на преден план. Веднага след завземането на властта от ОФ на 9 септември 1944 г. Живков за кратко оглавява новосъздадената Народна милиция.  В първите години във властта комунистите са изправени пред дилемата — да прилагат идеологията такава, каквато са я изповядвали в продължение на десетилетия, или да се превърнат в политици, като се съобразяват с изискванията на момента, на политическите съюзници, противници и т.н. Изборът на Живков да продължи пътя си в партията показва по-скоро неговото нежелание да прави такъв избор. Но не съумява да избегне сблъсъка между лични отношения и политически императив. Това става в края на 40-те години, когато му се налага да избира между личната си благодарност към Трайчо Костов за получената подкрепа при избора за първи секретар на Софийския градски комитет на БКП през януари 1948 г., от една страна, и сталинизацията, чиято най-голяма жертва в партията става именно Трайчо Костов, от друга. Живков се съобразява с партийната линия, което ще прави до момента, в който сам добива правото поне донякъде да я определя (донякъде, тъй като най-важните за България решения все пак се вземат в Москва).

Софийската организация на БКП организира митингите, на които се скандира искането за смърт на „предателя Трайчо Костов“, но самият Живков предпочита да не се изкаже лично на пленума на ЦК на 11—12 юни 1949 г., осъдил политически доскорошния лидер, а мълчаливо внася предложението на софийската организация Трайчо Костов да бъде изключен не само от ЦК, а и от БКП.

За Живков периодът от 1954 до 1962 г. е изпълнен с борба за пълната власт в партията и държавата. В нея той доказва уменията си да печели съюзници, да неутрализира противниците си, като ги разделя и противопоставя един на друг, да се възползва от всяка възможност и в края на краищата да умиротворява отстранените, но не чрез репресии, а чрез луксозното им пенсиониране. Що се отнася до голямата власт, която получава, след като на 20 ноември 1962 г. оглавява и правителството, тя не е лично негова идея, а принцип на специфичната политическа система на социализма, която изисква центърът на властта да бъде на едно място.През цялото си дългогодишно управление Тодор Живков е убеден, че най-важно за политическия лидер е да осигури добро икономическо развитие.

    Има и една сфера, в която Живков не проявява свойствения си политически прагматизъм, а се подчинява на емоциите. Това е семейството, още по-точно семействеността. Лансирането на дъщеря му Людмила на високи партийни и държавни постове (за краткия си 39-годишен живот тя успява да стане член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на културата), на сина му Владимир (с него неуспешно се опитва да замести дъщеря си), на роднини, съселяни и други дейци, произлизащи от Правец или Ботевградско, на бивши партизани от отряда „Чавдар“, за който е отговарял през Втората световна война, говори за непотизъм. От гледна точка на уреждането на близки и познати на държавни постове Живков се вписва по-скоро в балканските традиции, като се опитва да създаде политическа династия от рода на онази, която прави Николае Чаушеску в Румъния по същото време. Това поведение няма нищо общо с прагматизма, защото лансирането на роднини се възприема изцяло негативно от българското общество и съдейства за нарастващото недоволство от Живков през 80-те години.
    
Създаването на македонската нация
до преди 1963 година такава не е съществувала официално в историята / преди да бъде подменена/


    С течение на времето, самочувствието на Живков нараства, а регионалните и глобалните проблеми на България като победена във войната държава го принуждават да се заеме с тяхното разрешаване.

    Истинско самочувствие му дава поставянето по нов начин на „македонския въпрос“ през 1963 г. — той е първият български политик, който признава, че е започнало създаването на македонска нация, след като македонската република става съставна част от югославската федерация, но категорично отрича правото на македонците да си присвояват части от българската история.

Външната политика
Външните контакти на Живков му показват колко важно е да бъде признат за държавен глава, с което може да се обясни инициативата му в новата конституция да се създаде колективен орган Държавен съвет (ДС), изпълняващ функциите на държавен глава. Веднага след гласуването на конституцията през 1971 г. , Тодор Живков оглавява Държавния съвет и вече официално е посрещан в чужбина като държавен глава. Външните му инициативи са прагматично насочени — той осигурява близки отношения със СССР и с другите страни от Източния блок, които до края на управлението му са най-важните икономически партньори на България; създава полезни, макар и съмнителни в морално отношение контакти с множество лидери от Третия свят, благодарение на които България получава важни суровини и изнася своята промишлена продукция, независимо от не особено доброто  качество; полага усилия да поддържа добри отношения и с водещите развити държави, което обаче му се удава значително по-трудно.

На 10 ноември 1989 г. възтържествува виждането на Горбачов, че старият и консервативен Живков трябва да отстъпи мястото си на нови, млади и модерно мислещи политици — Петър Младенов и Андрей Луканов; през 2011 г., и тримата споменати български политици вече са мъртви, но Тодор Живков продължава да се помни, докато Петър Младенов е напълно забравен, а Андрей Луканов — силно мразен.


Най-яркото и трайно качество на Живков, което си остава негова запазена марка, е умението му да бъде и остане „човек от народа“. Както и да оценяваме „народния“ характер и поведение на Тодор Живков в миналото, днес виждаме, че това е най-успешният стил за поведение на политиците и в плуралистични демократични условия.
Същото поведение днес има и премиерът ни Бойко Борисов - човек от народа. /само близките му приятели го наричат галено - Боко,показвайки своето уважение и почит към него/.

Още по темата:
http://www.novovreme.com/




Гласувай:
22
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. marley - Как се оформят политически българчетата.....
18.07.2012 10:44
нас ни "оформяха", като ни втълпяваха - колко са щастливи българите и колко са богати, учихме го в часовете по политика и история на България.
цитирай
2. marley - Сега е време на "столетницата" БСП да отстъпи мястото на младите кадри и с все сили да им помага в насоката
18.07.2012 10:50
бъдещето на народа български,за просперитетът на икономиката и развитието на новите технологии. Само да стои отстрани и да помага идеологически,без да взима важните решения. Дъртаците от всички партии,навършили 60 години да се пенсионират, ако трябва предсрочно. Така постъпваше Тодор Живков по негово време - хората които не му вършеха работа ги....пенсионираше с високи пенсии и ги пращаше в трета глуха.
Сега вече е време и народните представители с професия"депутат" да се пенсионират.
цитирай
3. анонимен - 01.Мафията и слугите им
18.07.2012 11:13
Някога цар Борис ІІІ бе казал, че на българина му липсват моралните норми. Това предопределя до голяма степен и състоянието на днешния тъй наречен политически елит. Хаосът и корупцията дадоха възможност на куцо и сакато да се кандидатира за изборите и да се домогва до министерското кресло. Посредствените станаха най-удобни за мафията, която дирижира точките и параграфите при приемането на законите в парламента и даването на концесиите в отделните министерства. Това беше ясно и преди десет- 15 години, но тогава никой не смееше да го изрече. Сега се говори открито мафията и политическия слугинаж дори в казионните медии, но от това нищо не се променя. Безсрамието стана най-важното качество на днешния български политик и гарант за неговия просперитет.
цитирай
4. анонимен - 02.продължение
18.07.2012 11:14
Причините за тази аморалност могат да бъдат търсени в различни посоки.

Липсата на морални норми, за която говори цар Борис ІІІ, до голяма степен се дължи на недовършеното ни Възраждане. То бе прекъснато от Руско-турската освободителна война и така българинът не се промени. Той си остана същият, какъвто е бил по времето на византийското и турското робство. Неслучайно охридският епископ Теофилакт пише, че “тук хората са много зли, непрекъснато се мразят и си завиждат”. Нещо да се е променило от тогава?

Липсата на достатъчно религиозно чувство води до наглостта на принципа “аз да съм добре, пък каквото ще да става с другите”. Този принцип най-добре е илюстриран от политиците, които имат претенциите да са някаква висша класа. Още повече, че онази религиозност, която българинът все пак съхраняваше в себе си преди 9 септември 1944г., след това бе зверски смазана от комунистите, които не допускаха хората до храмовете по време на религиозните празници......
цитирай
5. анонимен - 03.и още
18.07.2012 11:17
Тази безнравственост е толерирана от мафията, защото нашата мафия няма дори морала на сицилианската мафия. Тя бе изкуствено създадена от БКП и носи белезите на аморалността на тази фатална за страната ни партия. Русификацията на манталитета, която бе насадена по времето на комунизма, уби и последните морални устои на българина. Така че да не се чудим – политическият елит е само най-доброто огледало на безнадеждността, в която живеем.

това са думите на Л.Захариев
цитирай
6. анонимен - Докато политическата мафия си играе игрите
18.07.2012 11:21
губещият в тази игра е българския народ.
Хич не им се връзвам на разни като Станишев,Доган,Велчев и др. Все маскари от сой!
цитирай
7. irin4eto - Дано няма повече войни!
18.07.2012 15:22
Дано няма повече войни!
цитирай
8. golden - Войната е най-лошото нещо на света.
22.07.2012 11:29
Тя отнема живота на човек,особено на мирните жители и невинните деца.
Тя отнема всичко ценно което е притежавал човека до момента. Тя отнема правата му като човешко същество. Тя всява ужас и опожарява нашите домове. Тя е "сатаната" на света. Нека никога да не допускаме,даже и мисъл за нова-трета световна война. Дано има мир и спокойствие,както за нас така и за нашите деца!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930