За този блог
Гласове: 5079
Постинг
18.01.2016 14:45 -
СТАРА ЗАГОРА / БЕРОЕ / ЖЕЛЕЗНИК
СТАРА ЗАГОРА/градът на ТРАЯНЦИТЕ
През 106 г. император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име Августа Траяна. Първото писмено споменаване на града е от 152 година в запазен надпис във връзка с изграждането от император Антонин Пий на система от укрепления в административната територия на civitatis Traianensium-"Града на Траянците". Името на града като Августа Траяна ( Αὐγούστη Τραιανή) се среща и през 160 година отново при император Антонин Пий. Същото название на града се среща и при военни дипломи на хора от този град от 7 февруари 160 г. , както и военна диплома от 7 януари 237 г.
За последно градът като Августа Траяна се споменава на 25 септември 378 г. в постановление от името на императорите Валент, Грациан и Валентиниан II и запазено в Кодекса на Теодосий. В постановлението се разглеждат въпросите за представителните сгради, оставени да се рушат поради нехайство: "Наистина, ако в различните провинции съществуват такива сгради, каквито се докладва, че има в Августо-Траянския град или на други места, които са превъзходни и твърде обширни за частни нужди, за да се запазят, може би ще е необходимо да бъдат определени за престой на управителите им и да се поправят под техни грижи."
Още от античността в града се организира и спортен живот на най-високо ниво. Спортните и атлетически упражнения и състезания са заемали важно място в обществения и духовния живот.Специализираните училища по атлетика за подготовка на младежите се наричали гимназиони, а за мъжете–палестрати. В най-големите градски центрове е имало и стадиони . В града е съществувал гимназион , а спортните събития са се провеждали на Античния Форум на Августа Траяна. Всички спортни събития след това обаче се изнасят на новопостроения стадион.
Както се е полагало на един императорски град, построен е и театрон с мраморни седалки, от който са се наблюдавали зрелищните гладиаторски битки, шествията, тържествата, или пък събранията, където са се решавали важните за града дела. В центъра на площада има запазен постамент, върху който е имало императорска конна статуя. Северно от театрона са разположени просторните терми, които играели и роля на образователен, духовен и спортен комплекс. В сградата е имало и 10 просторни зали. Точно там се е намирало и най-ранното учебно заведение в града от началото на 3 век-Севериановият Гимназион. Комплексът по-късно е разрушен заедно с епископският дворец.от набезите на Хуните, предвождани от Атила. Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите през 3 – 4 век, но в началото на 4 век е наново укрепена и отново става център на Тракия.
По времето на император Зенон Берое е търговски център-освен секстарий са открити още и 2 еталонни мярки за монети. Всичко това говори, че в района на разкопките са се намирали и държавните учреждения, които са контролирали монетното обръщение и търговията със стоки. Град Берое е и мощен духовен център и един от първите градове, в който е създадена християнска община. През периодът на късната античност в Берое настъпва едно ново духовно развитие, свързано с масовото християнизиране на местното население, особено след Медиоланския едикт. Градът е едно от най-активните средища на ранното християнство. Става седалище на епископия, а по-късно и на архиепископия. През 784 г. град Берое е във владение на Византийската империя , а лично византийската императрица Ирина посещава града заедно със своя син Константин VI и голяма свита от придворни офицери. Императрица Ирина отпуска средства и отново възстановява града. Нарича го и на свое име-Иринополис, а През 812 г. град Иринополис отново е български и носи името Берое, след победоносната война на Крум, До 860 г. град Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. От покръстването на Борис до края на X в. градът е в български ръце и придобива изцяло български характер. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от прабългарската дума "бору" – крепост). След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.
В подробен доклад за Ески Загра, написан през 1859 г. от френският учен-географ д-р С. Ф. Пойе до Географското дружество в Париж се казва: „Ески Загра, на официален език Загра ел Атик, произлиза от българската дума Задгора, оттатък планината; тя е била столица на територията, известна по-рано като Задгория и княжеска резиденция по времето на българските царе; след завземането турците я наричат Стара Загра, българите я именуват Железник, от желязо, което изразява силата на това място...
През турското робство градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци (почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 г.) През 1854 г. старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, което име идва от старото название на Змеевския проход – Железни врата (Сидера по гръцки и Демир капу по турски). Но това име не се налага за дълго и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.
Старозагорски каменни релефи.
Известните пет средновековни каменни плочи от град Стара Загора се считат от специалистите за едни от най-интересните и ценни археологически находки в България и Европа (Обретенов, 1976: 88-90). Първите четири плочи са открити през 1907 г. на 1.5 км северно от един връх до Стара Загора Върхът е известен като Аязмото на св. Теодор Тирон Една от плочите изобразява животно, безкритично прието за лъв. Другите три изобразяват грифон, двуглав орел и два пауна. Петата плоча с изображение, приемано за лъвица с малко лъвче, е открита през 1957 г. на около 300 м западно от същия връх (Николов: 575-576). Не случайно това изображение се приема като основен елемент в герба на Стара Загора. Сред специалистите преобладава мнениeто, че пластиките са изработени през малък отрязък от време в местно ателие върху червеникав плочест шист, срещащ се само в ограничен район северно от Стара Загора. Много показателен е фактът, че и петте уникални релефа са намерени в непосредствена близост до т.н. Аязмо на Св. Теодор Тирон, свещен връх в подножието на който е изграден древния град Августа Траяна, по-късно Берое – Боруй – Ески Загра -Железник - Стара Загора.
Учените изследвали плочите, всички те без изключение посочват принадлежността на старозагорските пластики към скулптурното изкуство на Първото българско царство на границата между езическата и християнската епохи (IX-X-ти век).
Поради византийското владичество, терминологията и символиката на Първото българско царство са значително променени след възстановяването на българската държава. В езическа България "християнин" е синоним на "византиец, враг", а лъвът е символ на Византия. Ето защо конникът от Мадарския релеф убива лъв, а свещеното животно на българите – барсът се употребява като символ на физическа сила и победа. През Втората българска държава и особено през Възраждането се налага византийското и европейско влияние, в частност лъвът се налага като символ на сила и държавност на мястото на барса.
Намерените на старозагорското Аязмо голям брой каменни пластики с висока художествена стойност, върху които има изобразени прабългарски гривести барсове, е пряко доказателство за участието на княз Борис - Барса във важно събитие на това място. В този смисъл тези пластики са пряко доказателство за верността на легендата за покръстването на княз Борис на старозагорското Аязмо. При тези дадености, старозагорското Аязмо се очертава като едно от най-свещените места в България и Източна Европа, откъдето е започнало тяхното християнизиране.
източници: Бешевлиев: Бешевлиев В. Старобългарски надписи. С. 1979. Показалци. Надписи № 59-61, с. 227-229 Гюзелев: Гюзелев, В. Княз Борис Първи. Изд. Наука и изкуство. София. 1969, с. 147 Добрев, Добрева: Добрев П., Добрева М. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. С. 2001, с. 108
Тагове:
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО КРЪВ, ПОТ И СЪЛЗИ
Античният исторически комплекс Августа Т...
гр. БЕРОЕ - желязната врата на България
Античният исторически комплекс Августа Т...
гр. БЕРОЕ - желязната врата на България
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
