МЪЖКА ДУМА, АМА С РОМСКИ ПРИВКУС


/ Разказ по действителен случай/

  Когато Мариета наивната реши да се прежали и да се омъжи за Данко Мизерийски, тя беше напълно наясно, че има ромска жилка. Завършила беше за инженерка, ама не беше първа хубавица,
Данко нямаше бедни родители, работеше дърводелец с брат си, каза си, ще се прежалва.
Влезе в самостоятелен апартамент, обзаведен при Данко, роди им се момиченце, бракът потръгна.
Данко горд, че взел образована българка от сой, но то шило в торба не стои. Пиеше той, псуваше на макс, побийваше я отвреме навреме за авторитет и играеше комар.
Като заложи голяма сума и не можа да я плати, яде приятелски бой, спа в ареста, брат му го изгони от фирмата, а Мариета го напусна и замина при родителите си.
Майка му и баща му не му бяха прехвърлили никакъв имот, щото го знаеха що за стока е, хранеха го и стоеше без работа.
Тогава хитрият лентяй го осени идеята да примамва заможни женички от провинцията, да ги кара да продават де що имат с лъжи, че ще се ожени за тях, ще ги вземе в столицата, а той беше женен, да им харчи паричките и да ги праща по живо, по здраво в провинцията и да намира нови жертвички.
Хубавият апартамент и голяма вила много ги блазнеха будалите, без да знаят действителното положение на нещата.
Не можеха после и оплакване в полицията да направят, защото си бяха дошли доброволно и доброволно прецакани. Коя свободна, коя развел с празни обещания и хайде после на влака и домой, ошушкана до шушка.
Не може да се отрече, че майка му и баща му знаеха тези номера, обаче мълчаха като риби, да им се махне от главата и белким някоя го оправи.


  / Следва/

  28 март 2024г., София
Росица Копукова

/ Продължение/
Когато Иванка Петкова се запозна с Данко Мизерийски във фейсбук, тя беше влошила вече отношенията си и с втория съпруг. Мечтаеше за нещо повече от администрацията в провинцията, а нито първият, нито вторият съпруг взимаше насериозно нейните поетични копнения и я искаше домакиня.
Ванята заряза първият и той догледа сина им. От втория имаше момиче и тъкмо се чудеше какво да прави, се яви Данко "спасителят".
Хареса я той, обеща й поетеса да я прави, а той с нея писател и издател да става, ако се разведе.
И Иванка пое щафетата.
Заряза мъж, баща, малкия град, местните тъпи уж писатели и беж по София с известна сума пари, щото това беше условието, барабар с обичайните лъжи, че, ако потръгне работата, ще се оженят.
Грабна момичето и тук, в столицата.
Данко я хареса. В това беше разликата. Мълчеше, за секс чудна.
Наложи се по бързата процедура Иванка да изкара опреснителни курсове при родителите му да се стягат да работят, че няма кой да ги храни.
И поспеша регистрираха фирми на името на сламената съпруга Петкова, щото Данко си беше хазартен тип, да не оплеска работата отново.
А Ванчето разбираше от бизнес и бързо се спогодиха.
Разбира се, по лъже женитбения въпрос тя още не знаеше истината, но-о-о всичко по реда си. Трябва да има своевременно зарибяване на кандидат булката.
Бе кой дава на чужди кога има своя наследница бе, Ванче?
Ама сети се де? Не живей в илюзии. Поне за детето му знаеше.
Близо до акъла.
Ами затова го крепяха женен със съгласието и на бившата Мариета.
Иванке-е-е....
Първоначално нещата потръгнаха.
Издателство, магазинче, книги и на двамата.
Опита се Данко да покаже, че и от него може човек да стане.
Екскурзии, празници с двете момичета.
Но настана ковида. Народът се сбърка.
Затвориха магазинчето, издателството засъхна.
Данко изпрати Иванка и детето й при баща й да ги храни с пенсията. Тя изливаше страдалчески стихове колко е сама. А той се опитваше да продава от апартамента дребни стоки онлайн.
Иванка вече беше разбрала, че да стане софийска булка е илюзионе гранде.

После нещата се пооправиха и Данко я прибра в София с детето, но от много стресови ситуации Иванка заболя.
Пипна я рака и едвам се свести в столична клиника.
Данко й помогна да оцелее и пак са заедно със започнатото без магазина.
Иванка Петкова вече е напълно наясно, че е в ролята на ангажирана любовница и че един ден, ако докласи до пенсия, бъдещето й ще е в бащината къща.
Поне големият й син беше щастливо женен в родния град, а за малката, която още учеше, каквото Господ реши.
Ей дотолкова Иванка стана софиянка и като поетеса се прочу , колкото конопено зърно изкласило.
Но всеки с ума си. Доколкото го има.
Едно ти се дава, друго ти се вземе. Съдба!


28 март 2024г. , София
Росица Копукова

Казваше се Меразчиев. Раздаваше го сваляч на омъжени жени от сайтовете. Беше вързал на фльонга една художничка и една учителка. Номерът му беше да ги накара да се разведат. Почти бе успял, но те по чудо се усетиха и планът му пропадна. Човекът си беше чиста проба психопат.