Прочетен: 7855 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2021 07:49
Ще напиша малко информация за някои от тях:
1. Гавот: старинен френски народен танц. Той е бърз, в размер 2/4 (4/4), танцува се по двойки с различни фигури. През XVIII век става популярен в цяла Европа като дворцов и салонен танц. Много композитори пишат гавоти като отделни жанрови пиеси или част от сюити. Гавотът е изящен и жизнерадостен френски танц от XVI-XVIII в., изпълняван в умерено темпо. Гавотът се води още бароков танц. През XVII в. бил хороводен, а през XVIII в. започнал да се изпълнява по двойки с различни фигури. За популярността на гавота допринесъл Жан-Батист Люли. Гавотът се среща в сюитите на Купрен, Пахелбел и особено на Бах.
Гавот / Gavotte - YouTube
2. Полка: танц от чешки произход, в бързо темпо и двуделен размер. Възниква около 1830 г. Полката обикновено започва на силен такт и за нейния ритъм е особено характерна отривистостта. Полката е в размер 2/4. Свирят я оркестрите в класическата музика. Има я в изпълнения на Щраус, които обикновено се свирят на 1 януари от Виенската филхармония.
Трич - трач полка.mpg - YouTube
3. Менует: старинен френски народен танц в размер ѕ и умерено темпо. През XVI век добива особена популярност в двора на френския крал Луи XIV, наричан още Кралят Слънце. Като част от пищните празненства и различни тържества в бляскавите бални зали менуетът се променя, за да отговори на изискванията на изтънчения дворцов етикет. Темпото се забавя, движенията стават сдържани и плавни, добавят се поклони и реверанси. Голямата популярност на менуета го прави една от частите в старинната сюита. Полка –това е чешки народен танц в размер 2/4 и умерено темпо. Танцува се по двойки с живи и подскокливи движения. През ХlX век полката става популярна в европейските столици, навлиза бързо в балните зали и измества от мода дори валса. В Европа се разгаря истинска ,,полка-мания”като с името ,,полка“ се наричат последните модни стоки и допълнения към дамския и мъжкия тоалет, бижута, табакери за тютюн и други. И днес на много места по целия свят има клубове, в които се събират почитатели на този жизнерадостен танц. Менуетът и полката навлизат и в творчеството на композиторите. В различните епохи композиторите използват в своите произведения както най-модерните за времето си танци, така и ритми и мелодии, типични за народната музика. В своите творбите, те често използват и вплитат характерни елементи от фолклора на своя народ, както и ярки и колоритни танци на други народи. Чардашът – това е унгарски народен танц, който се играе по двойки. В него тиролски народен танц за 2 души в размер 3/4 или 3/8 такт, в темпо на бавен валс. Той е сред танците, от които произлиза валсът.
Танцът е широко разпространен в Австрия, Бавария (Южна Германия) и Бохемия (Чехия) в края на 18 век. В началото на 19 век става популярен и в танцовите зали в почти цяла Европа, като мъжете носят специални подковани обувки, докато го танцуват.
Лендлерът намира място в творчеството на Бетховен, Шуберт, Шуман. мира място в творчеството на Бетховенл.J.S.Bach - Menuet - YouTube
4. Полонеза: представителен полски народен танц (някога придворен). Корените на полонезата идват от народния танц, познат в първоначалната си форма като chmielowy от втората половина на XVI и началото на XVII в., постепенно възприет в салоните на едрите земевладелци магнати. При полските крале танцът става част от придворния церемониал, като се превръща в парад на шляхтата пред монарха. Полонезата се изпълнява в началото на балове, днес открива различни прояви, за да подчертае тържествения им характер.
Шопен Полонез ля мажор (исп. Allan Schiller) - YouTube
5. Лендлер: тиролски народен танц за 2 души в размер 3/4 или 3/8 такт, в темпо на бавен валс. Той е сред танците, от които произлиза валсът.
Танцът е широко разпространен в Австрия, Бавария (Южна Германия) и Бохемия (Чехия) в края на 18 век. В началото на 19 век става популярен и в танцовите зали в почти цяла Европа, като мъжете носят специални подковани обувки, докато го танцуват. Лендлерът на тиролски народен танц за 2 души в размер 3/4 или 3/8 такт, в темпо на бавен валс. Той е сред танците, от които произлиза валсът.
Танцът е широко разпространен в Австрия, Бавария (Южна Германия) и Бохемия (Чехия) в края на 18 век. В началото на 19 век става популярен и в танцовите зали в почти цяла Европа, като мъжете носят специални подковани обувки, докато го танцуват.
Лендлерът намира място в творчеството на Бетховен, Шуберт, Шуман.
Austrian folk dance Landler (Ramsau) / Австрийский лендлер - YouTube
Историческото развитие на танца показва, че той е сред най-древните изкуства и представлява съществена част от духовната култура на човечеството. Като едно от първите средства за изява на човека, танцът първоначално е тясно свързан със словото и песента, заедно с които участва в култовите обреди и религиозно-магическите ритуали. По-късно в танца намират отражение трудовите процеси, битът, нравите и географските условия; постепенно танцът придобива самостоятелно значение, което му дава възможност да служи и за забавление и удоволствие. В Древна Индия танцът е бил важна част от общественото и социално построение. Танцовите умения се считали за признак на добро възпитание също и в Древна Гърция. В Римската империя обаче танцът постепенно загубва своя социално-културен престиж и акцентът при него пада върху зрелищния и еротичния му характер. През Средновековието християнската църква първоначално възприемала танцовия фолклор и дори го ползвала при богослужението. След Вселенският събор през 692 г. обаче църквата изрично забранява танца, официално и категорично го заклеймява като „бесовски” т.е., подбуждащ греховни чувства. Въпреки трудностите, през средните векове танцът все пак продължава да съществува в народните тържества и в изкуството на пътуващите артисти. Той тепърва продължава да се развива и усъвършенства като изкуство. Танцът утвърждава изконното си право да бъде част от живота на хората, да им доставя радост в тяхното ежедневие и бит, паралелно с това като компонент от духовната култура, да ги вдъхновява и възпитава в духа на красотата и хармонията.
Още през ХV – ХVІ век, по време на епохата на Ренесанса в Италия, на танца отново започва да се отдава огромна почит. Появява се професията „хореограф”, както и днес наричаме човекът, който съчинява танци. През 1661 година в Париж крал Луи ХІV създава Кралската Академия за музика и танц и поверява на 13 танцмайстори задачата да съхранят танцувалните традиции. През ХVІІІ-ти век танцът се откъсва от строгите дворцови форми и се изгражда стройната система на европейския класически танц. Той се появява като резултат от сложния и продължителен процес на развитие, през който преминава танцовата култура на Европа, а тя от своя страна се изгражда изключително върху основата на танцовите форми от античността и древния Изток.
По времето на Ренесанса интересът към танцовото изкуство се възражда с нова сила. Социалните и фолклорните танци през 14-ти век били на практика неразличими. Популярните фолклорни танци в кръг постепенно влизат в домовете на аристократите, които ги възприемат като средство за вечерно забавление. В кралските дворове на Европа през втората половина на века се появяват и церемониалните танци, които са свързани с въвеждането на химните. При тяхното изпълнение рангът определял реда на участниците. С течение на времето танцът се превръща в „инструмент за социално общуване” с изразени естетически и духовни стойности. Социалните танци се затвърждават като характерен елемент от живота на висшето общество, пригодени към етикета, морала и съответните норми на поведение. С развитието на музиката през 18-ти век танците придобиват все по-голямо обществено и социално значение. От аристокрацията до обикновения селянин – всички слоеве на обществото танцуват. Редуват се полка, мазурка, полонез, тарантела, фанданго, фламенко, кадрил. Типичен салонен танц, който се изпълнява е Менуетът, наричан още „танц на етикета”, заради неговите изключително формални и премерени движения и жестове.
6. Чардаш: унгарски народен танц, който се среща във всички региони, където живеят унгарци: Унгария, Словакия, Украйна, Румъния, Войводина, Хърватия, Словения, Австрия. Популяризиран е от цигански музикални оркестри (т.нар. „цигански групи“) в Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Войводина, Карпатска Рутения, Трансилвания и Моравия, както и сред банатските българи. Названието на танца чардаш (унг. csбrdбs), произлиза от унгарската дума csбrda, която означава "кръчма". Чардашът е национален танц на Унгария. Първоначално е описан като древен унгарски народен танц със страстен и див характер, който по-късно се превръща в унгарски национален танц. В действителност обаче той произхожда от народен танц, който отдавна е известен на румънци, моравци (според една теория, чардашът всъщност е словашкия танц одземек) и словаци (танцът мръвеница) под различни имена, а вероятно и унгарци (танцът, наречен вербункош). Познат ни е от операта"Царицата на чардаша"от И. Калман
Витторио Монти - "Чардаш"! - YouTube
7. Мазурка: полски фолкорен танц в размер 3/4 с умерено до стремително бързо темпо. За пръв път танцът се среща през 1640 година и води името си от полската област Мазурия, където първоначално е възникнал. През 19 век намира разпространение в цяла Европа и постепенно се превръща в салонен и бален танц. Играе се на двойки с леки, плъзгащи се стъпки и малки подскоци с удари на токовете. Разпространен е и като концертен вид в творби на Фредерик Шопен, Глинка, Чайковски и др. Характерно за мазурката е разнообразието на видовете ѝ: полка-мазурка, варшавска (varsovienne), масолка, и др. Народният произход на мазурката са други две полски музикални форми, а именно бавният куявяк (kujawiak) и бързият оберек (oberek). Мазурката става популявна в балните зали през 19 век в различни части на Европа. Полския национален химн има ритъм на мазурка, но е твърде бавен, за да се счита мазурка. На полски тази музикална форма се нарича mazurek, дума, произхождаща от mazur, с която до деветнадесети век се наричат жителите на полския регион Мазовия, и който също става коренът в „Мазурия“. На полски mazurka е всъщност родителният и винителният падежи на думата mazurek.
Bolshoi Ballet- Coppelia: Mazurka - YouTube
8. Ридогон; появява се в Прованс. Фермерите от тази област отдават енергия и веселие, така Rigodon много активно движение като скачани на един крак въртене. През 17-ти век, този танц е изпълнен в двора на аристократи. след края на Rigodon става собственост върху инструменталната музика. Люли, Рамо и Хендел да се включат в своя апартамент. През 19 и 20 век е бил обект на внимание Rigodon композитори стилизирана музика от миналото. Ридогон е един от най-старите европейски танци. Днес почти не се свири и танцува, освен по състезания.
9. Фуриант: Чешки народен танц с хумористичен характер. Под съпровод на пеене. Подписът за време е променлив 2 / 4-3 / 4, с три 2-тактни мерки, последвани от две 3-тактни мерки. Танцът е пълен с остри ритми. акценти. Много експерти смятат, че структурата и начинът на изпълнение на Ф. се влияят от речевите особености на чешкия. език. В танца партньорът, акимбо, пародира горд, надут селянин, партньорът танцува ту пред него, ту около него, ту те танцуват заедно в размерите на земевладелец Sousedkb (чешки земевладелец). В проф. музика от 19 век. F. се отбелязва само в 3/4 размер и се появява hemiola. Б. Сметана използва ритъма и интонацията на Ф. (в операта „Разменната булка“, в „Чешки танци“ за php.). А. Дворжак се обърна към Ф. („Двама фурианти“ за fp; секст оп. 48; фп. Квинтет оп. 81; „Славянски танци“ за оркестър, NoNo 1.8); Й. Кршичка (Ф. за оркестър), В. Вайнбергер („Чешки танци“) и други композитори.
Furiant - YouTube
10. Алеманда: Весел немски танц, в който двойките преминават спокойно и тържествено из цялата зала, после всеки кавалер има своя шанс да поговори с дамата си и заедно да довършат танца във вече доста по-бързо темпо с леки подскоци, подобни на тези в курантата. Това е алеманда! Нейни кръстници са французите – на техния език това означава „немски” и така те нарекли немския танц, познат в Европа още от Средновековието.
Двувременен размер и умерено темпо – в този си вид в бароковата епоха алемандата става неразделна част от сюитната музикална форма - обикновено е в самото начало, или веднага след прелюда. Изпълнява се предимно от малък инструментален ансамбъл, но композитори като Бах и Хендел пишат алеманди за солов инструмент като цигулка, чело или клавир.
През втората половина на ХVІІІ век с името алеманда се обозначават танцови пиеси в триделен размер, които по-късно наред с лендлера стават основа на модерния за времето си валс. Характерно за всички танци е, че лесно напускат границите на страната, в които се зараждат, и навлизат в танцовата култура и на други народи.
Художествената интерпретация на алемандата я превръща от весел в сериозен танц. В своя Музикален лексикон, издаден в Лайпциг през 1732 година, Йохан Готфрид Валтер пише: „алемандата трябва да се композира така, както се танцува – в сериозен, тържествен и церемониален маниер”. Седем години по-късно Йохан Матезон описва немския танц като „сериозен, хармоничен, изразяващ удоволствие, забавление, наслада и спокойствие”.
Алеманда - YouTube
11. Виенаски валс: изпълняван на музика с три времена (удара) в един такт. Първият запис на танц в размер ? е от 1559 година и е на фолклорен танц в областта Прованс във Франция, танцуван на музика наречена Волта (“въртене”). През 1754 година в Германия се появява танца Валсен (бърз Валс), който в превод означава “въртя се”. Този танц става много популярен във Виена. През 1812 година под името “Германски Валс” танцът се разпространява в Англия, където предизвиква голяма сензация. През XIX век танцът се стабилизира и добива по-нататъшна популярност с музиката на Йосиф и Йохан Щраус. Съвременният Виенски Валс се танцува на темпо 180 удара в минута и е с ограничен набор от фигури. Характера на движението във Виенски Валс е суингов (махало). Рисунъкът на движението е по една непрекъсната крива покрай стените на залата, чийто радиус . Зависи от размера и формата й, премесено с епизодично влизане в центъра, стационарно танцуване и излизане от него.
Йохан Щраус На хубавия син Дунав - YouTube
Специално за виенски валс съм избрал да чуете "На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус.
12. Галярда: старинен италиански танц, възникнал през ХV век.Произхожда от италианската романеска, която е много близка по стъпки до галярдата. През ХVІ век e особено разпространена в Италия и Франция в тривременен такт, живо темпо и е изпълнявана най-често на лютня. Във Франция често е използвана в дворцовите забави до края на ХVІ век, след което излиза от мода, но се запазва в много органни табулатури. По-късно намира място в старинната сюита от ХVІІ век, но в откъслечни форми, където следва след паваната.
E. Artemiev, ""Galyarda"", the Presidential orchestra of the Republic of Belarus - YouTube
Състезателните класове са разделени в зависимост от възрастта и майсторството на състезателите. Най-ниският танцов клас е Е, следват D, C, B, A и М, който е най-високият, „международен“ клас. Възрастово са разделени на: деца I, деца II, юноши-младша възраст, юноши-старша възраст, младежи и аматьори над 18 години. Също така има и състезателен клас „сеньори“, които са над 35 години. Една танцова двойка се състои от дама и кавалер, които се явяват на състезания. В зависимост от мястото, на което се класират, и броя състезатели, които участват, се печелят точки, на базата на които се преминава в по-горен клас. За провеждане на състезание в един клас са нужни поне 3 състезателни двойки, а за вземане на точки са необходими 3 двойки, при което двойката, класирала се на първо място набира 2 точки. Според мен много хора са слушали изброените и описани от мен танци. Сигурно, както и аз до преди няколко години, когато по-сериозно и задълбочено се заинтересувах от танците на народите не ги знаех тези танци. От много години през лятото ходя на Международния фолклорен фестивал във Варна.
Международният фолклорен фестивал „Варненско лято“ е учреден през 1992 г. по инициатива на Община Варна. Провежда се всяка година през първата седмица на август. Съгласно Статута право на участие имат ансамбли в категориите младежи и възрастни от цял свят, както и групи за автентичен фолклор. В над 27 годишната му история са взели участие повече от 150 фолклорни ансамбъла или над 15 000 участника от 50 държави на Европа, Азия, Африка и Америка, както и над 60 любителски и професионални фолклорни ансамбли от България, между които: “Пирин”, „Филип Кутев “ „Тракия”, “Загоре”, “Странджа” и много други.
Основен организатор на Фестивала е Община Варна, Дирекция „Култура и духовно развитие“. Съорганизатори са Дружеството на хореографите – Варна и Шуменски университет- град Варна.
Мотото на Международния фолклорен фестивал „Варненско лято“ е „ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО ЗАЕДНО ДНЕС ЗА ДА ОСТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ ЗАВИНАГИ“. Под това мото всяка година в няколко поредни вечери пищен танцов спектакъл представя участниците от четирите континента. Чрез комбинация от видеокадри и изпълнения на живо публиката преживява пъстро пътуване по света.
Фестивалът има широка зрителска аудитория от над 15 хил. зрители. Освен вечерните концерти в Летен театър в Морската градина традиционно в програмата на фолклорната фиеста са включени и концерти на открити сцени в кварталите Аспарухово и Владиславово. Съпътстващите събития са дефилета и демонстрации на фолклорните състави, творческа среща – разговор с художествените ръководители на гостуващите ансамбли по проблемите на фолклорното изкуство, изложби и др. Лично аз рядко слушам подобна музика, макар че обичам класиката и нестандартното звучене. Иначе съм почитател на gothic музиката.
В много градове из България се организират фолклорни фестивали и конкурси. Забелязвам, че много млади хора, включително и по-малката ми племенничка ходят на народни танци. Изглежда интересът към народните танци се е повишил. По време на селските събори на много места из страната се организират фолклорни фестивали. Сред най-известните места са Гела, Жеравна, Роженските поляни.
Във Варненска област зная едно място, на което вече четири пъти съм ходил- Ботевски манастир"Св. Марина". На храмовия празник, независимо какъв ден от седмицата се пада в продължение на около 6-7 часа свирят и пеят фолклорни състави от цяла Североизточна България. Нямам сведения дали в другите държави се организират подобни мероприятия, но предполагам, тъй като музиката на народите е интересна. За мен интересни ми бяха южноамериканците и мексиканците по време на гостуванията.
За съжаление препратките, които давам след написаното поотделно са всеки европейски танц не се отварят.
Българската народна музика не отстъпва на тази от другите европейски държави. Напротив- по мое мнение тя превъзхожда фолклора на почти всички държави в стария континент.
Тагове:
