Говориш ли ми - нека е с очи.
През погледа ти искам да те чуя.
Душата не умее да мълчи.
Тя винаги от чувствата е струя.

Умира и възкръсва в цветове.
С лъчи рисува срещи и раздели.
Копнея твоят взор да ме зове,
когато сме внезапно онемели.

И всичко неизказано трепти
в зениците ти път да си намира.
Поискала - с очи ме прошепти,
а аз ще те дослушам от Всемира.

И нека в разменени сетива
дъхът от споделеност да ликува.
Щом погледът ти свети от слова,
то колко ли любов ще ги тълкува?

Ясен Ведрин