Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2015 22:45 - ЦАРИГРАДСКА БЪЛГАРИЯ
Автор: golden Категория: История   
Прочетен: 1342 Коментари: 0 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

През септември бе публикувана брошурата на Уйлям Гладстон "Българските ужаси и Източният въпрос". Преиздадена е и през 1877 г. под заглавие "Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г."Освен всичко останало Русия показва и готовност да се намеси с оръжие зад Дунава. На 20 октомври е издаден нарочен Указ за създаване на Българско опълчение към руската армия. В края на месеца, след разгром на сръбските войски Русия изпраща ултиматум на Турция за спиране на военните действия и за започване на преговори за примирие със Сърбия. В Русия е обявена частична мобилизация в помощ на Сърбия. Всичко това кара британския премиер лорд Дизраели накрая да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица. Сякаш всички предпочитали дипломацията пред аргументите на оръжието.Така се стигнало до Цариградската конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта.
Първоначално - от 30 ноември до 10 декември 1876 г. - британския представител маркиз Солсбъри и руския посланик граф Игнатиев разговарят само помежду си относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителните заседания на конференцията (11 – 22 декември), но и те са без османски представители. Там вече вземат участие представители на всички от Великите сили. Участват английският посланик сър Хенри Елиът и министърът лорд Солбъри. Русия е представена от генерал граф Николай Игнатиев, Германия - от барон Вертер, Австро-Унгария - от граф Зичи и барон Каличе, Франция - от граф Бургониг и граф Шодорди, Италия - от граф Луиджи Корти. Формирани са две комисии, съответно по въпросите за Босна и Херцеговина и за България. Като основен проблем стои и мирният договор, който да приключи войната на Турция срещу съюзените Сърбия и Черна гора. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, две от които - населени с българи.
Едва на 23-ти декември към Конференцията се присъединяват и поканените османски представители, в лицето на Сафет паша и Едхем паша, които отстояват и нтересите на Турция. Така започва т.н. Втора Цариградска конференция, продължила до 20 януари 1877 г. По време на предварителните заседания посланиците на великите сили излизат с общ план за решаването на проблемите в Западните Балкани и установяване на мир между Сърбия,Черна гора и Османската империя. Планът предвижда създаване на автономна област от Босна и по-голямата част на Херцеговина с един главен управител. Сърбия получава малка поправка на границата си, а Черна гора се разширява териториално в (сегашните)Южна Херцеговина и Северна Албания.По отношение на българските земи, участниците в конференцията предлагат две различни решения.Едното е "Руският проект", който е предварително изработен от княз Алексей Церетелев и американският консул Юджийн Скайлър. Той предвижда една единна българска автономна област, включваща Дунавския вилает, Софийски санджак, Пловдивски и Сливенски санджак от Одринския вилает и населените - българи.Територията донякъде препокривала тази, очертана от границите на българската Екзархия.Срещу него обаче възразява австро-унгарският външен министър граф Гюла Андраши. Срещу голяма българска автономна област е и британският представител маркиз Солсбъри. Той излиза със свое контрапредложение, "Британския проект". Британското предложение лансирало идеята да се обособи автономна област само в районите, включили се активно в Априлското въстание от 1876 г. Това обаче също било отхвърлено от останалите. Постепенно участниците в конференцията възприели проекта, предложен от Австро-Унгария. Около него се обединили повечето мнения и той се налага в окончателния план на конференцията. Според окончателното предложение България се разделя вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. На заседанието на 8 януари 1877 г. маркиз Солсбъри заявява, че "в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято."

ИСТОЧНА БЪЛГАРСКА АВТОНОМИЯ
Източната българска автономна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска, Мустафапашовска и Казълагачка от Одринския санджак.

ЗАПАДНА БЪЛГАРСКА АВТОНОМИЯ
В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска.Така българските области са отдръпнати от Егейско море и извън тях остават Воденско, Кукушко и Дойранско, Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите. Аргументът, който британските представители Солсбъри и Елиът изтъкват за вертикалното разделяне на българските земи, е, че в Източната област живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно.Целта е Русия да не усили прекалено своите позиции и чрез смесената Източна област да се попречи на пътя ѝ към Цариград и Проливите - Босфора и Дарданелите.
Всъщност главният въпрос е - не освобождаването на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили така, че всички да са доволни, доколкото е възможно.
Всички проекти на конференцията целят запазването на Османската империя като противовес на Русия, която пък се стреми да завладее или поне да постави под свой контрол Босфора и Дарданелите. Затова и проектът за органически устав предлага автономия на двете български области - не държава или държави, нито пък свобода и независимост.
Проектът на Великите сили за органически правилник за двете български области предвижда:
* Главните управители на двете области да се назначават от Високата порта със съгласието на Великите сили.
* Всяка област да има законодателен орган — събрание, избирано от всички жители на областта над 25 години, които имат определен имуществен ценз.
* Областното събрание избира само (без чужда намеса) административна комисия (правителство) към главния управител за срок от четири години.
* Съдебната система да бъде устроена според османския граждански закон.
* Областите запазват 70% от приходите си за свои нужди. Другите 30 % се предават на Високата Порта.
* Създава се местна милиция от християни и мюсюлмани, чиито офицери се назначават от Високата порта. В областните градове и в крепостите остава редовна турска армия.
* Черкезите се изселват от двете области.
* Основна административна единица е кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански).
* Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф. Той се назначава от Високата порта.
* Няколко санджака образуват област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 г. от Високата порта със съгласието на Великите сили.
* Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на една година изпълнението на тези споразумения.

НАЧИН НА ГЛАСУВАНЕ
Значителни спорове предизвикал и въпросът за състава и правата на Постоянния комитет. Съгласно направеното от английския представител предложение, комитетът се излъчвал от Областното събрание и го замествал, когато то не заседавало. Той трябвало да служи като съветник и помощник на генерал-губернатора, а освен това има и редица законодателни и контролни функции. Руските представители подкрепили идеята за Постоянния комитет, но настоявали мнозинството да бъде представено в Постоянния комитет в същата пропорция, както било поставени и в Областното събрание. След упорита борба със своите противници в комисията руските представители се съгласили комитетът да се състои от 10 редовни членове и 3 заместници. За да се отнеме възможността на българите да заемат всички места, била възприета сложна система на гласуване, според която никоя бюлетина не трябвало да съдържа повече от 6 имена, а за избиране на заместници — повече от 2 имена. По предложение на барон дьо Ринг в административно отношение Източна и Западна България (по-късно наречена Румелия) трябвало да бъде разделена на окръзи (департаменти) и околии (кантони). В окръзите се създавали главни (окръжни) съвети, а в околиите и общините — околийски и общински съвети. За избора на членовете им се предлагала сложна система, която целяла да осигури участието на религиозните и националните малцинства наравно с мнозинството от населението. Проектът въвеждал принципа на централизацията, като предвиждал не само окръжните, но и околийските управници, и кметовете на общините да се назначават направо от генерал-губернатора. В резултат на настойчивите искания на руските представители били направени някои промени. За околийските началници се приело да бъдат назначавани от генерал-губернатора измежду кандидати, посочени по списък на окръжните съвети, а за градските и селските кметове — да бъдат избирани пряко от населението.

СЪЗДАВА СЕ И ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Докато Европейската двойна комисия заседава, първо в Цариград, а после и в Пловдив, в полуосвободените две области цари странен ред, много близък до анархията. Самата ЕК работи по изработването на Органическите устави и не се занимава с текущите дела на провинциите.Тази роля е поверена на двамата руски Комисари, които поемат постовете си до края на март. Дондуков резидира предимно в София, докато на Черкаски му се налага често да снове между столицата на областта Търново, Русчук, Варна и най-вече Пловдив, където е в близкък конкакт с европейската комисия. Една от първите дела на новите комисари е да започнат да назначават губернатори на различните окръзи - бивши санджаци, също така и надолу по веригата на местното самоуправление. Всички без изключение са представители на местното население - т.е. българи.Общественият ред в селищата се осигурява от местните власти, а по повечето градове има разпръснати османски гарнизони.

Северна България се напълнила с завръщащи се емигранти от Румъния - бившите хъшове искали да се приберат в освободената си татковина. Вече никой не ги преследвал за революционана им дейност в миналото. С времето кръгът на "младите" - около Стефан Стамболов и Захари Стоянов - решил че има още много неща за правене, за да се освободи напълно страната от поробителите. През април те пренесли своята борба отсам Дунава и учредили един БТЦРК в Търново. Целта им била, съобразено с деликатното международно положение, да вдигнат въстание, което да доведе до пълното освобождаване на България и съединение на двете и части. За тази цел съзаклятниците решили да използват Опълчението. Опълчението било създадено от Русия с цел да се използват българите за военни действия в предстоящата война с Турция. За нейна основа послужили бойците от смесената руско-българска бригада, воювала в Сърбия, и към нея били командировани всички руски офицери, които били по произход българи. През пролетта на 1877-ма в Плоещ били разположени на лагер сформираните 6 пеши дружини, 1 конна сотня и една артилерийска батарея - общо около 7500 човека. На 6-ти май, Гергьовден, Опълчението получило своето знаме. То било приготвено от гражданите на град Самара за въстанниците през 1876 г.,По-късно, на 24 май, войниците от Опълчението взело участие и в честаванията на Денят на Светите братя Кирил и Методий. Но освен с веене на знамена, маршируване, участниците постепенно били заети и с нещо друго. Стамболов и Стоянов били в контакт с повечето офицери и постепенно ги приобщавали към своите родолюбиви замисли. Първото от тях било честването на гибелта на Ботьова на 2-ри юни. .....(другото вече го знаем от учебниците).





Гласувай:
13
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930