БЪДЕЩЕТО


Постопенно и неизменно обединението от ЕС ще премине в ЕОО или ОЕО

  Очаква ни една нова държава - обединена Европа в която участие ще вземат всички държави на територията й. Европейските щати ( държави ) ще имат свои местни закони,правила и права,но конституцията ще е едва - европейската конституция.  
  За радост или беда, сегашната европейска конституция все още не е в сила, не е обнародвана в държавен вестник. Европейския парламент чака по-добро време, когато европейците се осъзнаят като европейски поданици и спрат враждите и борбите за власт, когато корупционните сделки и мошеннически групировки изчезнат от хоризонта, когато спекулата и обирджийството бъдат напълно забравени, тогава Европа ще надигне глава и ще се обяви за Обединени европейски общтности (ОЕО) или ЕОО - Европейски обединени общности. Което всъщност означава - всички държави с обща валута, обща конституция, обща икономика и политика. Не е уточнено все още кой език от европейските ще стане задължителен, за да се комуникира по-свободно и всички обединени държави да се разбират без преводач.  
 
  ЕИО - Европейска икономическа общност  
  Подписани договори за обединение на Европа -    1. Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), подписан в Париж през 1951 (известен като Парижки договор);    2. Договори за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (ЕОАЕ), подписани в Рим през 1957  (известни като Римски договори).    Тези основополагащи договори впоследствие са допълнени от следните важни актове:    3. Единен европейски акт от 1986;    4. Договор за Европейски съюз, подписан в Маастрихт, Холандия през 1992;    5. Амстердамски договор от 1997;    6. Договор от Ница от 2001.  
  Европейското право  над  държавните  закони, общ пазар, обща икономика, общи цели  
  Всички тези договори установяват много тесни юридически връзки между страните-членки на ЕС и са в основата на европейското право, което е наднационално по характер, с директно и пряко въздействие върху европейските граждани, даващо им и много специфични права.  
 
  Първата крачка на европейската интеграция е направена, когато шест страни (Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия) установяват общ пазар на въглища и стомана. Целта е, в контекста на разрушителните последици от Втората световна война, да се гарантира мира между победените и победилите европейски нации на базата на общо управление и взаимен контрол над тежките им индустрии, осъществявани от общите институции на ЕОВС.   
 
  Въвеждането на Европейската валутна система през 1979 насърчава страните-членки на Европейските общности да съблюдават от общ интерес строга валутна и финансова политика, дисциплинираща техните икономики.  
 
  През 1981 Гърция се присъединява към Общностите, последвана през 1986 от Испания и Португалия.  
  През 1985 председателят на Европейската комисия Жак Делор публикува т. нар. „Бяла книга”, съдържаща конкретен график за окончателното изграждане до 1 януари 1993 на Общ европейски пазар. Европейските общности приемат този амбициозен план и юридически го въвеждат в текста на Единния европейски акт, подписан през 1986 и влязъл в сила на 1 юли 1987.  
  Междувременно политическите очертания на Европа значително се променят с падането на Берлинската стена през 1989. В отговор на бързите политически промени в Източна Европа, Европейските общности също се променят.  
 
  През декември 1992 в Маастрихт Европейският съвет постига съгласие за нов договор. Той именно създава Европейския съюз с влизането си в сила на 1 ноември 1993. Договорът за ЕС или от Маастрихт поставя и нови цели пред страните-членки: изграждане на валутен съюз до 1999, създаване на европейско гражданство, нови общи политики.   
      На 1 януари 1995 към ЕС се присъединяват още три страни: Австрия, Финландия и Швеция. Към този момент ЕС вече наброява 15 страни-членки.  
 
  1 януари 2002 е датата, ознаменувала най-значимото постижение на ЕС – въвеждането в реално обръщение на общата европейска валута – еврото, което скоро се превърна, наравно с американския долар -  във втората световна резервна валута.  
  Световната икономика  
 
  През 21. век европейците са изправени и пред предизвикателствата на  глобализацията. Новите технологии и Интернет трансформират световната икономика. Тези революционни промени, наред с огромното си положително влияние, създават и опасност от социално разрушение и от своеобразен културен шок. В същото време сравнително високото ниво на безработицата и увеличаването на разходите на пенсионните системи са два от факторите, които оказват негативен натиск върху икономиките на страните-членки и правят необходимостта от реформи още по-осезателна. В отговор на тези предизвикателства, на срещата си в Лисабон през март 2000 Европейският съвет одобрява стратегия за модернизация на европейската икономика, за да може да бъде конкурентна на световния пазар наравно с останалите значими играчи като САЩ, Япония и новоиндустриализираните страни. „Лисабонската стратегия” си поставя цели като: отваряне на всички сектори на икономиката за свободна конкуренция, насърчаване на иновациите и на икономическото инвестиране, модернизация на европейските образователни системи.  
  Петото разширяване на ЕС  
 
  На 1 май 2004 пълноправни страни-членки на ЕС, като първа вълна от петото разширяване, стават 10 от 12-те държави, без България и Румъния, като последните се очаква да се присъединят към Съюза, като втора вълна, на 1 януари 2007.  
 
  Времената на абсолютния национален суверенитет са отминали и единствено обединените усилия на европейските народи могат да създадат предпоставките за голям икономически, социален и човешки прогрес, както и за международния авторитет и влияние на Обединена Европа. Европейската интеграция успешно наложи своя "общностен метод” като алтернатива на традиционното в миналото разрешаване на проблемите със сила и чрез постигане на превъзходство. В основата на "общностния метод” е търсенето на баланс между националните интереси и интересите на Общността, както и задължителното включване на съществуващото национално разнообразие като елемент в изграждането на идентичността на Европейския съюз.  
  И както  се случва с всяко начало е трудно, така и  с това постепенно обединение ЕС също страда от този процес - трудности както във финансово отношение, така и в икономическо и в международните отношения настъпват различия. Държавите преди това обединение са имали своя конституция,която ги представлява пред света. Трудностите идват от това, че държавите губят своята идентичност ( граници и националност ), приемайки законите и Конституцията на ЕС. По този начин народите на Европа печелят от гледна точка на правата им дадени им от ЕС.   
 
  Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации.   

Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.


Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.  
Прочетете още за Европейската общност тук: http://www.politika.bg/article?id=23845

обединението си мислеха, че ще могат да спечелят от този съюз. Отваряйки обаче границите си, те се ядосваха, че куцо и сакато навлиза в държавите им, създава суматоха и престъпността им се увеличи. После съжалиха, но нямаше клауза, която да им дава правото да напуснат съюза безнаказано. След това се заинатиха и забраниха свободното влизане на чужденци, като им наложиха чрез своите правила санкции, визи или влизането н страната само с трудови договори. С тази спънка създадоха корупцията и фактически узакониха подкупите и рушветите под формата на подаръци и награди - зелените карти за САЩ дадоха началото на новите фирми - фантоми - пирамиди, да извлекат полза за себе си.
България не изостана по-назад. Първо се облагодетелстваха фирмите по програмите за земеделието - субсидии и помощи,които напълниха личните каси на партийните протежета на социалистите, демократите, царистите и най-накрая европейската партия на Борисов. Всички се правиха на големите майки - милеещи за народа, но само на книга. В действителност кражбите чрез еврокасите се превърнаха в престъпност, която и до сега не е наказана. В бъдеще - едва ли, освен ако на власт не дойдат Сидеров, Анев и Костов в коалиция, която да промени конституцията и законите на българите.
Това е отплатата за добрите намерения на Европейския парламент.

Всичко опира до парите от пазарите + бизнеса + банките + данъците.